Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Мисля, че това ми стига, сър Уолтър — прекъсна го Рейна. Лицето й бе пребледняло. — Кажете ми само защо не е възможно да имам деца. Този мъж сакат ли е или просто е неспособен?
— О, не, госпожице, той просто е стар. Е, не дотам стар, че да не си изпробва силите…
Тя пребледня още повече — точно според замисъла му — но очите й буквално го прогориха.
— Значи, вие двамата искате да ме продадете на такъв мръсник, така ли? — просъска тя.
Той не можеше да остане безразличен, когато се засягаха такива основни въпроси.
— Знаете ли, когато човек се нуждае от пари, много-много не придиря. Такава ни е работата — с нея си вадим хляба. Ако не бяхме приели тази задача, щеше да я изпълни някой друг. Предложението на Ротуел бе твърде съблазнително — с тези пари Ранулф ще може да купи имението, което си е пожелал.
— Щом като иска земя, ще получи предостатъчно в мига, в който ме върне в Клайдън.
Сърцето на Уолтър буквално се обля в кръв. Ранулф щеше да го очисти, ако разбереше, че приятелят му се кани да отхвърли това предложение, и то от негово име.
— Много повече е нужно, за да промени начина си на мислене. Нали знаете, длъжен е да запази добрата си репутация на човек, който се справя с всякакви задачи… и то много успешно.
— Това ли е всичко? Та той нито е давал думата си, нито пък е получил своето възнаграждение.
— Не, не е всичко.
— Е, добре, това нормално ли е?
— Не е — призна Уолтър. — Но той мрази Ротуел — точно толкова, колкото ще го намразите и вие в най-близко бъдеще.
— Щом е така, значи няма проблем.
— Има един проблем, и то много голям — възрази й той. — В нашата работа човек не бива да залага реномето си на карта.
— Нима това е валидно и когато става дума за две имения?
При тези думи Уолтър за малко да се задави. Ранулф щеше да го убие, ако научеше, а той, Уолтър, наистина щеше да си го заслужи. Само че в този миг бе решен да поиска или всичко, или нищо.
— Забравяте положението, в което се намирате, лейди Рейна. Нима мислите, че Ранулф ще се задоволи с толкова малко, след като сте в неговите ръце и чрез брак с вас може да получи всичко. За съжаление не мога да го склоня да се ожени за вас, но… ще се съгласите с мен, че от двете злини той е по-малката, нали?
Страните на Рейна възвърнаха цвета си.
— Може пък да не споделям мнението ви. Вашият приятел е недодялан простак с маниери на най-долен селяк.
— Да, така е. — Уолтър с усмихна широко. — Но пък досега не е общувал достатъчно с благородни дами, които да го научат на обноски. Той обаче е млад, силен и макар, че не притежава земя, не е съвсем лишен от средства — спестил е едно малко състояние.
— Няколко хиляди марки, нали? — надсмя му се тя.
— Около петнадесет хиляди — поясни Уолтър с ведър тон.
— И откъде има той тези пари? — попита тя с подозрение в гласа. — Дори и най-усърдните наемници не печелят тъй много. И как така Ротуел се е съгласил да плати толкова голяма сума?
— Ротуел поиска да наеме Ранулф на всяка цена, тъй като познаваше славата му. Първоначално предложи едва сто марки, тъй като задачата бе лесно осъществима. Ранулф обаче не се съгласи, преди сумата да достигне петстотин. Що се отнася до другия ви въпрос, да, вярно е, че наемниците са зле платени. Единствено плячката и откупите правят тази професия толкова привлекателна. Е, не може да се каже, че не сме имали успех в това занимание. При една схватка преди няколко години Ранулф плени без чужда помощ точно четиринадесет рицари. Откупът, който получи за тях, положи основата на неговото състояние. Както виждате, няма да се яви пред вас с празни ръце. Но всъщност какво ли съм се разприказвал… Както казах вече, не мога да го склоня да…
— Вие подчертавате, че той не е съгласен. А аз пък си мисля, че именно аз съм тази, която трябва да бъде предумана, след като няма да се иска благословията на графа. Ако аз не потвърдя, че е избраникът на баща ми, той ще изпадне в положението на Ротуел. Кажете ми, възможно ли е да се възпротиви на това изкушение при положение, че неговите петнадесет хиляди не могат ни най-малко да се сравнят със стойността на Клайдън.
— Опасявам се, че за него нещата не са тъй прости, милейди. Той знае отлично, че не го харесвате…
— Точно така е, не го харесвам — повтори тя с категоричен тон.
— Ето, виждате ли! Той не ще ви принуждава да се омъжите за него, тъй като отхвърля поначало тази идея. Изобщо не му и идва наум, че е възможно да го предпочетете пред Ротуел.