Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Онова, което наистина предпочитам, е да не се омъжвам нито за единия, нито за другия, Дьо Брьот. И вие го знаете прекрасно. Изглежда, забравяте факта, че моите васали ще ме потърсят, и то не с костенурчата скорост, с която се придвижваме.
— А дали вашите васали ще пожелаят да ви освободят, ако решат, че при подобен опит може и да ви убием?
Очите й, два разжарени въглена, се присвиха.
— Защо мислите, че ще си помислят подобно нещо?
— Ами защото тази заплаха се съдържа в писмото, което Ранулф остави във вашата стая.
— А вие бихте ли ме убили наистина?
— Не! Въпросът е обаче дали хората ви ще поемат този риск.
Тя не отговори веднага, тъй като буквално се задави от обзелия я гняв.
— Защо изобщо загатнахте, че имам някакъв избор, след като се оказва, че нямам такъв. Какво целите, Дьо Брьот? — процеди тя след малко.
— Беше ми интересно да узная какъв е вашият избор. Освен това се замислих дали не мога да повлияя някак си на Ранулф. Ако изобщо има човек, който да свърши тази работа, то това съм аз. Защото друг няма да посмее, а дори и аз общо взето се въздържам. Един опит от моя страна би имал смисъл само ако и вие сте съгласна.
— А може и да сте ме излъгали за Ротуел.
— Вярно, така е. Обаче спокойно можете да попитате и мъжете, които ни придружават — те са били на служба при него през последната година. Убеден съм, че от всички тях ще получите един и същ отговор. Струва ми се, че едва ли ще ви излъжат — първо, не са чак толкова цивилизовани и второ, нямат причини. Те просто мразят Ротуел заради злобата и жестокостта му.
— Един от моите съседи събужда в подчинените си подобни чувства. Вчера кръстосахте оръжия с част от войниците му. Бях ви благодарна в този момент.
— А сега вече не сте ни благодарна, така ли да ви разбирам? — Изражението на лицето й подсказваше, че не заслужава отговор на въпроса си.
— Ще се опитам да обобщя смисъла на думите ви: Ако ви кажа, че желая да се омъжа за Фиц Хю и му предложа договор, какъвто бих сключила и с мъжа, избран за мен от баща ми, то вие ще положите усилия да подтикнете Ранулф да се ожени за мен и по този начин Ротуел отпада като съпруг. Правилно ли съм разбрала?
— Съвършено правилно.
— Докога трябва да ви дам отговора си?
— Докато лагеруваме в тези гори. — Той посочи наоколо. — Ще ми бъде нужно време, за да склоня Ранулф и ако успея, нещата трябва да се уредят още тази нощ…
Рейна затаи дъх.
— Нима е възможно да стане толкова бързо?
— Тези гори са собственост на един манастир, разположен пред нас. В случай че Ранулф се съгласи, може да ви венчае епископът, който живее постоянно в абатството. Повтарям, всичко трябва да стане още тази нощ; не бива да оставяме време за размисъл на Ранулф, защото иначе може и да се отметне.
— Знам, че не съм хубава, Дьо Брьот, но знам също, че външността ми не е за пренебрегване. Защо тогава Ранулф…
— О, това няма нищо общо с вас, госпожице; свързано е с недоверието, което той изпитва към всички дами. В миналото си е имал неприятности с тях и все още му държи влага. Поради това смятам да използвам Клайдън като примамка, нали разбирате? Когато станете съпрузи, ще имате предостатъчно време да го убедите, че може да ви има пълно доверие.
— Вашите последни думи не подслаждат разговора ни, сър Уолтър.
— Възможно е, но трябва все пак да признаете, че за разлика от Ротуел Ранулф е достатъчно млад и може да се промени.
— В такъв случай вървете, тъй като всяка секунда ми е скъпа. Нужно ми е време за размисъл.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
На Уолтър му идваше да си оскубе косите от яд. В продължение на около час вече убеждаваше Ранулф, но последният не губеше търпение, изслушваше доводите на приятеля си и в крайна сметка не променяше мнението си.
Двамата бяха седнали пред огъня до палатката на Ранулф и мъчително преглъщаха безвкусната, набързо приготвена лагерна храна. Госпожицата, за която ставаше въпрос, седеше до друг огън. Сърл и Ерик я охраняваха под предлог, че искат да й правят компания. Уолтър забеляза, че по време на разговора Ранулф често попоглежда към нея, но тя нито веднъж не вдигна очи към тях. Той сметна, че Ранулф не харесва външността на Рейна и затова построи тактиката си върху тази основа. Всъщност младата лейди бе по своему очарователна със светлите си очи и фините черти на лицето, но Уолтър познаваше вкуса на приятеля си, предпочитащ пищните, набити жени. Може би трябваше да смени тактиката, но все пак реши първо да каже още някоя и друга добра дума за Клайдън.
— Не те разбирам, Ранулф. В ръцете си държиш невероятна възможност — просто се оженваш за младата лейди, пък било то и принудително. Нещо повече, в нашия случай тя дори ще те вземе доброволно. Не ти ли минава през ум с какво могъщество ще те дарят годишните приходи на Клайдън? Ще имаш на разположение цели сто рицари! И още нещо — колко ли имения освен Клайдън трябва да притежава тази жена, след като има такъв приход!