Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
— Господин директор, току-що Брасе доложи, че заедно с Груаз са засекли най-сетне човек, който обменял в банката франкове за ценни книжа. Всички франкове са фалшиви и освен това са съвсем нови, току-що напечатани. Изглежда, че човекът е бързал, защото такива нови още топлички фалшификати по-рано не сме откривали. Брасе и Груаз тръгнали след този човек. Ако ми съобщят нещо ново, веднага ще ви доложа.
Това бил помощникът Жорж льо Руа. Бенаму не можел да си обясни по какъв начин този обикновен човек, син на провинциален дърводелец, е успял да получи дворянска фамилия, и при това Руа. Но работата не била в това — главното било, че паниката, продължила дванадесет години, завършила. Оставало най-лесното — да се проследи човекът, да се установи кой е той, къде живее, да се намерят съучастниците му и капанът да се затвори.
Директорът позвънил в полицията — арестите, обиските и другите формалности са тяхна работа. След това той вдигнал слушалката на червения телефон и след като чул хрипливия глас на министъра, спокойно, без възторг, като за нещо обикновено и делнично му съобщил, че неговите хора са открили един от участниците в бандата фалшификатори, която „отдавна ни ядосваше“. Министърът изказал съмнение в причините за оптимизма на Бенаму, но за всеки случай го поздравил. „Какъв човек“ — помислил си директорът, когато министърът мрачно промърморил нещо като „Дочуване“. — „Сухар“.
Отново звъннал белият телефон.
— Господин директор! — казал Брасе. — Подозрителният човек, който обменяше фалшиви франкове, влезе в една голяма къща на улица „Гренел“. Наблюдаваме къщата. Тя принадлежи на Чеслав Боярски. Кой е стопанинът на къщата и кой е човекът, който влезе там, изясняваме в момента. Може би са едно и също лице…
Не, оказало се, че те не били едно и съшо лице. Стопанинът си бил в къщи и не знаел, че сградата се наблюдава Но ако разберял това, първото, което би възкликнал, би било: „Аз го предупреждавах, предупреждавах го! Но какво може да се направи с човешката алчност?“
Всъщност всичко това щяло да се случи по-късно, а сега Боярски още не знаел какъв смъртоносен удар му е нанесъл далечният роднина, от когото дълго скривал източника на материалното си благополучие. Но да се върнем малко назад в историята.
Случило се така, че Чеслав Боярски, млад строителен инженер от красивия полски град Ченстохов, попаднал в плен при немците. Той преминал през няколко концлагера, а след това неочаквано бил изпратен във Франция, където заедно с другите военнопленници със строителна специалност трябвало да работи по разширяването и укрепването на хитлеристките отбранителни съоръжения на брега на Ламанш. По пътя ешелонът бил бомбардиран от американската авиация — в тези дни се откривал Вторият фронт. Чеслав успял да се скрие с двама другари-чехи, напуснал района на боевете и след освобождението на Париж от съюзниците се добрал до там. Другарите от Чехословакия побързали да се върнат в родината си и да се присъединят към партизаните, а Чеслав…
Войната свършила, а той продължавал да живее в Париж. Оженил се, жена му работела, а той все се опитвал да се устрои в някоя строителна фирма. Строители се търсели, но все пак трябвало да знаят малко френски А на Боярски никак не се удавали чуждите езици. Той би трябвало да се върне в Полша, в родния Ченстохов, родината му възкръсвала от руините — ето къде били необходими знанията на строителния инженер. Хората не си дояждали, не доспивали, но въодушевени от патриотични чувства строели нова Полша.
Чеслав решил да опита щастието си в страшната капиталистическа лотария, която се нарича „свободна конкуренция“, и претърпял пълно поражение. Когато жена му се разболяла и всички спестени пари (а те били съвсем малко), отишли за лекари и лекарства, Чеслав разбрал, че остава съвсем малко, за да стигне дъното. Той не успял да стане нито обущар, нито певец, нито чертожник или изобретател, макар че безуспешно опитал всички тези професии. Обкръжавала го степа от пълно безразличие и презрение, очаквали го нищета и глад…
Но Чеслав Боярски бил способен човек. Той бил търпелив, целеустремен и страшно упорит. Когато неочаквано открил у себе си и качествата на художник-копист и химик, той тръгнал по прекия път, като решил да прескочи междинния стадий — работата. Боярски решил да стане фалшификатор на пари.