Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
БИЗНЕС ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ХХ в. донесе на човечеството безброй чудесни и понякога фантастични изобретения. Наричат го век на Космоса, атомен век, век на електрониката и т.н. Трудно е да се намери отрасъл на науката и техниката, където този прогрес да не е довел до зашеметяващи резултати. Сред тези отрасли е и полиграфията. Внедряването на научно-техническите постижения позволи да се облекчи много решаването на редица важни проблеми, между които и печатането на сложни по рисунък и цветова гама книжни парични знаци. Прогресът, разбира се, се отрази и в отраслите на науката н техниката, свързани със сеченето на металически пари.
Острата конкуренция в полиграфическата промишленост на Запад, която се развива на фона на задълбочаващата се крива на капитализма, доведе до това, че проблемът за пласирането на най-новото полиграфическо оборудване се превърна за производителите му в проблем номер едно. Те се надпреварват да привличат клиенти, измислят все по-нови и екстравагантни начини за търговия със своята продукция. Неотдавна беше изнамерен нов начин за търговия с полиграфическо оборудване — т.нар. „лизинг“. Това означава приблизително същото, което означава и рекламираното от големите авиокомпании: „лети сега, а ще платиш после“.
Принципът на лизинга е следният: купувачът получава безплатно печатарско оборудване, а се разплаща за него по-късно, когато с помощта на това оборудване започне да реализира доходи. Наистина в такъв случай се заплаща малко по-скъпо, отколкото ако се купува оборудването направо с налични пари, но какво да се прави — бизнесът си е бизнес.
„Лизинг“ с надценка, дори с голяма надценка — това няма значение за фалшификаторите — нали ще плашат с фалшиви пари. Така че дали има по-високи проценти или не, е все едно. Как престъпниците използуват принципа „лизинг“ за противозаконни цели, ще разкажем по нататък.
Първата отличителна черта на съвременното фалшификаторство е широкото използуване на най-новата полиграфска техника. Но има и още една отличителна черта — фалшифицирането на парични знаци днес е поставено върху изключително висока организационна основа.
Епохата на талантливите самотници премина. Но дори и сега, макар и много рядко, се появяват съвременни нинджери или маккартни, които поразяват съвременниците си с неочаквани способности. Ще разкажем за някои от тях.
СЪВРЕМЕННИТЕ ФАЛШИФИКАТОРИ НА ПАРИ
В мрачния декемврийски ден на 1964 г. в кабинета на директора на Френския национален център за борба с фалшификаторите на пари иззвъня белият телефон. Господин Емил Бенаму в този момент стоял до прозореца с мрачен вид и разсеяно барабанил по стъклото. Само преди няколко минути той затворил другия, червения телефон, станал от стола, приближил се до стъклото и погледнал на улицата. Валял мокър сняг, който бързо се топял и под колелата на автомобилите хвърчали на разни страни кални пръски. Секретарката Франсоаз, жена на средна възраст, която от много години работела с господин Бенаму, отворила вратата, за да донесе папка с документи, но се разколебала. Тя знаела, че е по-добре да не тревожи директора, когато той стои до прозореца и барабани с пръсти по стъклото.
Наистина скоро той имал много неприятен разговор с министъра на вътрешните работи. Финансовите органи продължавали да откриват отлично направени фалшиви парични знаци. Това продължавало вече дванадесет години. През това време се сменили трима министри и всеки от тях чакал кога господин Бенаму ще удържи на обещанието си. Без да дочакат и тримата се оказали зад борда след периодичните министерски промени. Само последният, четвъртият, веднага щом заел този пост, казал на директора направо:
— Не мога да чакам, докато се размърдате. Вече много години все обещавате и обещавате… Пред мен е папката и първият документ в нея е отпреди дванадесет години — вашето донесение, че са открити фалшиви пари. Оттогава до днес са се появили девет донесения, подписани от вас. А колата, както се казва, си е все на същото място. Няма да бъда търпелив както предшествениците си, имайте предвид това.
И ето днес, когато звъннал червеният телефон, господин Бенаму отново чул неприятни думи по свой адрес. „Трябва да си подам оставката“ — помислил си директорът, скръстил ръце отзад и закрачил из стаята — от сейфа в ъгъла до прозореца. Той се разхождал така, докато чул скърцане на автомобилни спирачки. Тогава се приближил до прозореца и се загледал надолу към улицата. Точно в този момент звъннал белият телефон. Това бил апаратът за оперативна връзка и директорът веднага вдигнал слушалката. Това, което чул, го поразило като гръм от ясно небе: