Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Според установената традиция фактът за появяване на фалшиви пари не се разгласявал и нищо не се съобщавало на пресата. Затова Боярски заявил после пред съда: „Ако бяха вдигнали шум, аз веднага щях да спра. Но те мълчаха и аз реших, че никой не се интересува от това“.
Но „те“ се интересували. Минавали месец след месец, след това и година след година, а в ръцете на Бенаму попадали само нови фалшиви франкове. Напразните усилия да се заловят фалшификаторите породили мнението, че действува голяма, отлично организирана шайка, в състава на която са не само отлични специалисти по производството на хартия, химици, инженери, полиграфисти, но и отлични конспиратори. В противен случай как можело да се обясни това, че в продължение на години те действувала така тайно, че агентите на Бенаму нищо не могли да направят.
А работниците от центъра имали немалък опит. През 1950 г. те разкрили нелегален „монетен двор“, който печатал отлични „американски долари“. Качеството им било толкова високо, че дори след 20 (!) години банкнотите от по двадесет и сто долара все още безпрепятствено циркулирали в шест европейски страни. И в тази шайка имало умни конспиратори, но те успели да поработят едва три години. А сега минали много години и като че ли не се виждал краят на тази безплодна борба.
Бенаму се вълнувал най-много от въпроса, колко фалшиви франкове се вливат в оборота. Този въпрос бил обсъждан неведнъж от правителството и всеки път настъпвала все по-голяма паника. Френските финанси били застрашени.
Бенаму отлично разбирал, че преди да рухнат френските финанси, той ще се прости с поста си. И затова можем да разберем състоянието му, когато потомъкът на дърводелец с дворянска фамилия му съобщил, че е намерен краят на нишката, която трябвало да доведе до залавянето на шайката.
Когато полицията се появила в дома на Боярски, той разбран, че това е краят. Но и той, и жена му се държали спокойно. Когато им казали, че от къщата им са изнесени фалшиви франкове, Боярски вдигнал рамене: „Търсете франковете, господа“. Полицията започнала обиск. В началото претърсването било затруднено, тъй като било неизвестно кой печата парите, въпреки че Бенаму и агентите му имали много данни за това, че точно в къщата на Боярски се правят фалшиви франкове.
Обискът продължил девет часа. Претърсили цялата къща, местили мебели, надзъртали във всички шкафове и галерии, вдигнали килимите. Нищо, абсолютно нищо! Офицерът, който ръководел обиска, бил бледен — нещата вървели зле. Ако не намерят нищо, няма да минат без неприятности. А Боярски ще има право да даде интервю пред журналистите и с възмущение да разкаже какви глупости прави полицията и как тъпите стражи на реда хвърлят кал върху честните хора.
Обискът завършвал. Към осем часа вечерта всички се събрали в гостната. Стопанинът на къщата седнал в креслото и закрил с ръка лицето си. Отстрани изглеждало, че той е така изтощен от процедурата, че е заспал. В гостната царял полумрак — светел само лампион. Офицерът заповядал да се запалят всички лампи. Стопанинът и стопанката не се помръднали. Тогава един от полицаите щракнал ключа и стаята била залята от ярка светлина.
Офицерът огледал подчинените си. Всички били налице. Можел да обяви завършването на обиска и, разбира се, да поднесе извинения за безпокойството. Но той решил за последен път да вдигне килима в гостната и отново да огледа пода — тук обискът бил проведен в момент, когато започвало да се стъмва, а да се палят лампите било още рано. Вдигнали килима и офицерът внимателно огледал пода. Минал насам-натам, после се навел и започнал внимателно да разглежда паркета. На едно място процепите в паркета му се сторили по-широки от останалите. Донесли лост и пред удивените полицаи се открили дупка в пода, стълба със седем стъпала и доста голямо подземие. Намерили ключа, запалили светлината и радостно оживените полицаи видели нелегален монетен двор — в прекия и преносния смисъл на думата.
За петнадесет години упорита и непрекъсната работа Боярски направил шумящи многоцветни банкноти с изображенията на Молиер и Юго на обща стойност 1 000 000 франка. За тези години той толкова се изморил, че след дълги колебания решил да си вземе двама помощници — един свой приятел и един далечен роднина. Той ги предупредил да не изнасят от къщата банкнотите, докато не са преминали процеса на „стареенето“ и в никакъв случай да не ги обменят в държавната банка или спестовната каса.
Но родственикът толкова се зарадвал на голямата си „заплата“, че веднага се отправил към банката. Така работата на „фирмата“ приключила. Чеслав бил даден под съд и в началото на юни 1966 г. осъден на двадесет години затвор.