Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Поразителна история! Тя придобива особена окраска, ако споменем как германското правителство отговорило на законното искане на съветското правителство, разтревожено от появяването на фалшивите банкноти, да се предостави възможност на негови представители да се запознаят с материалите по разследването. Това искане било отхвърлено.
Скандалът се разраствал и заедно с него растяло възмущението на обикновените хора от безсилието на органите на правосъдието и от подчертаната секретност, с която се водело следствието. Не е чудно при това положение защо държавният прокурор поискал бързо завършване на разследването и предаване на делото в съда.
На 6 януари 1929 г. в берлинския съд започнал съдебният процес. И тук не минало без скандали — четири дни преди началото на процеса неочаквано бил уволнен „по здравословни причини“ прокурорът, който до този момент не се уморявал да подканя „заспалите“ следователи за по-бързи действия. Въпреки че шайката фалшификатори извършила престъпление, съдебният процес напомнял малък фарс — всичко било скроено така, че да бъдат оправдани фалшификаторите. А когато английският шпионин Бел заявил пред съда; „Ние бяхме вдъхновявани от най-висшите германски инстанции“, съдията се изплашил, поискал публиката да напусне залата и по-нататък заседанието се водело при закрити врати.
Апотеозът на представлението било изявлението на експерта от Дармщадската банка. Откритието, направено от него, хвърлило в смут дори и свикналите на всичко берлински юристи. Същността на уникалното му изказване била следната: тъй като по съветските закони изнасянето и вносът на банкноти са забранени, то на чуждестранните пазари не трябвало да има от тези пари. И ако те все пак са се появили с усилията на достопочтените господа, не трябва да се приемат за валута. Затова фактът на подправянето на банкнотите не е наказуемо деяние, тъй като не става дума за подправяне на валута, а за забавление, за лудория. Накратко, никой не трябва да бъде осъден, тъй като няма правонарушение.
Фактически „експертът“ отишъл и по-далеч. Карумидзе и Садатерашвили вече били съдени в царска Русия за фалшифициране на пари, а по германските закони за едно и също престъпление никой не можело да бъде съден два пъти. Затова всички обвиняеми трябвало веднага да бъдат освободени.
На 8 февруари 1929 г. издевателството над правосъдието завършило благополучно за фалшификаторите — обвиняемите били оправдани и освободени. „Философията“ на богатите надделяла. Тази юридическа комедия предизвикала негодуванието на цялата съветска общественост. В броя си от 9 февруари 1930 г. вестник „Правда“ пише: „Оправдателната присъда на фалшификаторите е не само поощрение за всички врагове на СССР… Преди всичко това е един от зачестилите в последно време симптоми за прехода на отговорни германски кръгове на позициите на явна враждебност по отношение на СССР“.
Берлинският фарс предизвикал невиждана вълна от възмущение в Германия. За всички било ясно, че само с усилията на Карумидзе и помощниците му се готвела икономическа диверсия просия първата в света социалистическа държава. Вестникът „Форвертс“ например пише на 30 януари 1929 г., че „фалшифицирането на банкнотите имало явната цел да наруши стабилитета на руската валута“. Възмутителната комедия, разиграна в берлинския съд, била осъдена и от някои видни промишленици и финансисти. Започвала криза в западната финансова система и това заставило немските капиталисти да търсят спасение от краха, като сключват договори със СССР. Историята с фалшификаторите и със скандалното им оправдаване не можела да създаде атмосфера на доверие в хода на търговските преговори.
Ето заши през лятото на 1930 г. немският съд отново измъкнал от архива папките от делото на Карумидзе, които започнали вече да се покриват с прах. Започнал нов съдебен процес. На заседанията на съда специално присъствували представители на работническите колективи от най-големите берлински предприятия. Възмутени от антисъветските инсинуации на някои подсъдими и особено на Садатерашвили, работниците не могли да останат безучастни и веднъж, когато след съдебното заседание Садатерашвили излизал от залата, те изразили отношението си към него с юмруци. От този момент дейците на фирмата „Карумидзе и К°“ били усилено охранявани.