Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
След ареста на Биткин компетентните органи лесно попаднали по следите на Федотов, Карташов, а по-късно и на Шилер.
„На 16 ноември 1928 г. в Ленинград беше задържан неизвестен гражданин без документи, който се представи като Гринберг, Александър Карлович. При обиска намериха у него револвер и 222 банкноти по 10 рубли“. Това са първите редове от обвинителното заключение по делото на Шилер, Карташов, Гайер, Федотов и Биткин.
По време на разпита на 19 ноември Шилер казал: „Целите на моите преходи в СССР са: 1) събиране на сведения за икономическото състояние на СССР, за състоянието на Червената армия, за настроенията на различните групи от населението, за строителството и състоянието на военния флот; 2) създаване на контрареволюционни кадри на територията на СССР и организиране на масов терор (въстания).“ След като премине границата, той трябвало да убие някой съветски гражданин, да вземе документите му и така да се легализира. После трябвало да събере шпионски сведения, а след това да замине за Украйна и да организира въстанически отряди.
Ето с какви задачи бил изпратен в родината си кавалерът на георгиевския кръст Шилер. Съветската общественост гневно заклеймила враговете на народа и с удовлетворение приела суровата присъда, издадена от Военната колегия на Върховния съд на СССР в началото на 1929 г.
„ЧУДЕСАТА“ НА БУРЖОАЗНАТА ТЕМИДА
Случило се така, че точно по това време в Берлин изправили пред съда известните ни вече Карумидзе, Садатерашвили, Бекер, Бел, Ракете и Вебер. О, не, не ги съдили за това, че са взели участие в икономическата диверсия против страна, с която в момента Германия поддържала нормални дипломатически отношения. Престъпниците, заети във фирмата „Карумидзе-Бел“, не могли да се примирят с това, че банкнотите, които можели да пуснат в ход лично и да забогатеят, изчезват в неизвестна посока и не остават в джобовете им. В немската полиция започнали да постъпват сведения за появяването на фалшиви банкноти отначало в Германия, а след това във Франция и в Латвия. За пръв път сигнал за появяването на фалшиви пари постъпил през лятото на 1927 г. Фалшивите банкноти били открити в различни германски градове, но най-често в Берлин.
В началото на август 1927 г. комисарят от криминалната полиция фон Либерман арестувал в една берлинска банка Бекер, който се опитвал да обмени фалшивите банкноти за марки. Можем да разберем действията на германската полиция — фалшивите банкноти вредели не само на Съветския съюз, но и на Германия, защото се обменяли за марки. Страдала финансовата система на страната и това било съвсем друга работа.
От Бекер следите водели към Садатерашвили, който тогава живеел в Мюнхен. Полицията проникнала в дома му, арестувала човек с грузинска националност, но по време на разпита се изяснило, че това не е Садатерашвили. Без да се досетят, че това е главатарят на бандата фалшификатори Карумидзе, освободили арестувания. От първия уличен автомат той веднага предупредил мюнхенските си съучастници за търсенията на полицията, а след това от квартирата на Садатерашвили позвънил във Франкфурт на Майн, където стопанинът на дома спокойно печатал пари, и предал условния сигнал за тревога. Всички се разбягали кой на където види, а Садатерашвили се опитал да напусне града с пет клишета за фалшиви банкноти, но закъснял и бил арестуван на 11 август.
Обискът във франкфуртската печатница удивил даже и привикналите на всичко полицаи. Били намерени 120 000 полуготови банкноти по 10 рубли, необходимите за печатането им бои и оборудване и огромно количество хартия, което би стигнало за печатане на 1 200 000 фалшиви банкноти.
Но следствието, което на старта получило голямо ускорение, постепенно започнало да заглъхва. Зад дребните риби като Садатерашвили, Ракете и Бекер неочаквано започнали да се появяват много по-важни фигури и следователите вдигнали ръце. Като по команда спряла и информацията в печата, и целият процес на разследването замрял.
Изминали почти две години. Така и щели да се забравят „подвизите“ на ловките грузински емигранти и на национал-социалистическите им приятели, ако не се пуснал слух, че съдебните актове на берлинската прокуратура по това дело били снимани и изпратени на заинтересованите от делото английски учреждения. Скоро се установило, че при пренасянето на документите от Берлин в Мюнхен те били откраднати, а след това били изпратени на английската секретна служба в Лондон. Вестникът на германските комунисти „Роте Фане“ публикувал името на крадеца — това бил прокурорът доктор Васмунд. Ето какви служители има буржоазната Темида!