Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Трябва да кажем, че това решение гой не взел изведнъж. По-късно в съда той твърди: „Аз съм порядъчен човек“. Той дълго се колебал. Но гладът го принудил да действува.
Отначало, в продължение на денонощия, той с помощта на лупа най-внимателно изучавал банкнотите, които избрал за „усвояване“ От време на време му се струвало, че си е поставил неизпълнима задача. Вглеждайки се в ужасно сложната плетеница от преплитащи се тънки разноцветни линийки, Боярски чувствувал, че му се завива свят Той си обяснявал това състояние с недояждането и старателно прогонвал мислите за безполезността на целия замисъл. Той бил особено поразен от сложността на рисунките върху банкнотите с образите на Молиер и Юго. Но Боярски бил упорит човек. След като изучил банкнотите, той се заел да усвои всички процеси по производството на хартия. За тази цел с много усилия той започнал работа във фабрика за хартия В края на краищата успял при домашни условия да създаде точна такава хартия като онази, на която се печатат франковете.
Направата на клише му отнела около година. По-късно, по време на процеса, експертите разглеждали клишето и мълчаливо клатели глави — как може човек-занаятчия да направи такова клише? Но най-сложното било там, където никой не го очаквал — боите. Да се постигне постепенен и незабележим преход на светло-сините линии в тъмносини и на светлокафявите в тъмнокафяви било много трудно. Боярски изобретил, построил, а впоследствие довел и до съвършенство редица миниатюрни прибори, с помощта на които успял отчасти да механизира процеса на печатането. Година и седем месеца той работел по 10—12 часа в денонощието без почивни дни и при това се хранел много оскъдно.
Когато най-сетне Боярски получил първа партида, не бивало да я пуска в оборот — парите изглеждали съвсем нови. Наложило се да разработва специални методи за „стареене“ на парите. Впоследствие многочислените експерти пресъздали четиринадесетте фази на неговия метод, за да изяснят крачка по крачка целия процес. Боярски се научил блестящо да се справя с работа, която обикновено изисква усилията на шест души специалисти с много висока квалификация.
Двете години непрекъснат изтощителен труд позволили на Боярски и жена му да седнат на коледната маса през декември 1949 г. с традиционната пуйка. Изтощеният „маестро“ тъпо гледал апетитната кожичка на задушеното месо и несъзнателно си мислел с помощта на какви бои може да получи на хартията цвета на препечената кожичка на пуйката…
От този момент нататък, без да вдига глава от работа, Боярски „копаел гроб“ на френското министерство на финансите. Той разбирал, че от качеството на неговата работа зависело благополучието на семейството му и дори животът му. Това било рядък случай, когато без каквото и да е напомняне човек полага всички усилия, за да постигне безупречно качество на продукцията си.
Всяка сутрин жена му си купувала всички парижки и един полски вестник. Тя ги преглеждала внимателно дали няма съобщение за появяването на фалшиви франкове. Но всичко било спокойно. Вечер умореният Боярски вземал „Жиче Варшавы“ и четял на глас. По-късно той си признал, че се страхувал да не забрави родния си език. От вестника той разбирал как расте, възкръсва от пепелищата и хубавее бившата му родина. Понякога си мислел каква страшна и непоправима грешка е направил. И някъде в душата си, тайно от своята жена живеел с мисълта: „Като се позамогна, ще отида на почивка в Ница, после ще купя хубави дрехи и разни ценни неща и ще замина за родния Ченстохов. Как ли са мама, брат ми Здислав?“. Но това били само мечти — той нямал време да отиде в Ница. Боярски продължавал непрекъснато да работи, защото трябвало да купи къща, не бивало да живее вече в бордея от покрайнините на Париж.
В продължение на три години, до средата на 1952 г., „франковете“ на Боярски напълно изчезнали в огромната маса от истински франкове. Неговите пари незабелязано се вливали в многомилионния поток и заедно с него благополучно минавали през строгия контрол на банките и другите финансови организации.
Едва на 13 юли 1952 г. върху масата на директора на националния център за борба с фалшификаторите на пари поставили първата фалшива банкнота, направена от занаятчията Боярски. Експертът я взел от касата на националната банка, и то след известно колебание. Всички съмнения отпаднали след специалното изследване на състава на хартията и боите. Освен това открили, че на парите няма секретни знаци. Това можело да се забележи само при внимателно разглеждане на банкнотата, и то от малкото експерти, които знаели за тях.