Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Късно вечерта на 30 юли 1962 г. в полицейския участък на малкия град с познатото на всички име Одеса, само че намиращ се в щата Тексас, се е появило мъничко слабо момиченце на единадесет-дванадесет години. След като се убедило, че дежурният е сам в помещението, то бързо казало: „Мистър, много ви моля бързо да изпратите патрулната кола на този адрес…“ Дежурният записал адреса и вдигнал глава, за да попита какво се е случило, но зад дървената бариера вече нямало никой — момиченцето било изчезнало. Въпреки това дежурният взел слушалката на радиотелефона и дал команда на най-близката патрулна кола да отиде на записания адрес.
Какво било удивлението на полицаите, когато стопанинът на дома Раймер ги посрещнал радушно, завел ги в малка тъмна стаичка и им показал две клишета за фалшиви банкноти. Полицаите съвсем се объркали, когато Раймер им предал клишетата и казал: „Много се радвам, че най-сетне ме открихте сами. Аз направих пет клишета. Три от тях, както ми е известно, вече сте конфискували в Бостън. Тези са последните“.
Полицаите не разбирали нищо, но въпреки това с привично движение сложили белезниците на този странен човек и го завели в участъка. Когато във Вашингтон разбрали за този необикновен случай, изпитали голяма радост. Секретната служба празнувала победа, тъй като бил арестуван много опасен фалшификатор.
По време на следствието се установило, че през март 1961 г. в дома на известния в града самоук гравьор Раймер дошли двама души и му предложили да направи клишета за печатане на фалшиви пари. Раймер отказал. Тогава един от посетителите извадил пистолет и казал, че вече са му доверили тайната и ако откаже, ще го разстрелят като куче. Раймер бил принуден да се съгласи. Той отказал да получи пари за труда си, тъй като знаел, че скоро го чака затвор, а парите ще бъдат конфискувани. Работил упорито няколко месеца под непрестанното наблюдение на двамата бабаити. Раймер ги представил на съседите си като „далечни роднини от Аляска, които пристигнали да му погостуват“. Той направил две клишета, но те му се сторили лоши, а след като се обиграл, направил още три клишета, които вече били безупречни. Съдът решил, че Раймер е невинен, тъй като е бил принуден да извърши престъпление под заплахата на оръжие, а след това с помощта на дъщеря си сам се предал на полицията и предоставил клишетата. Така завършила тази странна история.
За да приключим разказа за гениалните престъпници-самотници, трябва да споменем за още един талантлив човек, чиято съдба била смазана от чудовищната преса, наречена капиталистическа действителност.
Известният инженер от Барселона Аугусто Рамирес бил голям почитател на изкуството. Той имал чудесна колекция от картини и старинни предмети. Висшето общество на Барселона, в което Рамирес се движел, било поразено, когато из града плъзнал слух, че той е арестуван. Скоро слухът се потвърдил. Оказало се, че инженерът бил потънал до гуша в дългове и решил да намери изход, като фалшифицира пари. Една част от оборудването купил, а останалата конструирал и построил сам. Той изобретил много удобна, малка, с елементарно устройство печатна машина за дълбок печат и даже я патентовал.
Рамирес работил малко време — само 17 дни. За това време той направил 41 000 отлични банкноти по 1000 иесети, но 30 000 от тях унищожил, защото решил, че не са достатъчно качествени. Пуснал в оборот само 600 банкноти по 1000 песети и спрял дотук, тъй като изплатил дълговете си и оправил личните си работи. Пред съда той заявил, че възнамерявал да използува собствения си „монетен двор“ само в случай на крайна нужда. Качеството на банкнотите било толкова високо, че според шефа на специалния отдел за борба с фалшификаторите на пари на Банко де Еспаня, Грегорио Гуихаро, експертите от испанския монетен двор загубили много часове да анализират и изучават неговите песети, преди да произнесат своя вердикт — парите са наистина фалшиви. В статия, публикувана в един от броевете на „Бюлетин на Интерпол“ Гуихаро твърди, че инженер Рамирес се стремял да прави всичко на високо равнище Той не се задоволявал неговите изделия само да приличат на истинските банкноти (с което се задоволяват обикновените фалшификатори), а според Гуихаро, той търсел такава идентичност, че бил готов да възпроизведе на своите банкноти дефектите на истинските посети, които практически не е възможно да се открият без специална апаратура.
Експертите от Банко де Еспаня казали пред съда, че Рамирес е успял при домашни условия да предаде с удивителна точност детайлите на фона и цветовата гама на банкнотите. Въпреки всичко тези постижения не го избавили от затвора.