Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Да.
— Не се ли смятате поне малко отговорни за това, което се случи?
Ричард преглътна болезнено.
— Не съм бавачка на малолетния си брат — заяви той.
— Всички ние се грижим за братята си — продължи непознатият. — Аз живея с това правило. Вие трябваше да се досетите какво е способен да извърши вашият приятел. Това, пред което човек си затваря очите, рано или късно вреди на цялото общество. Постъпка, която извърши някой от нас, се отразява на всички ни.
„Че накажете ни всички тогава.“
— Не знаете ли поне къде се намира?
— Предполагам, че полицията вече го е заловила.
— Нашите не особено ентусиазирани колеги от полицията нямат и най-малка представа къде се крие — отговори червенокосият с усмивка на задоволство.
— Колеги — успя да повтори Ричард със смела, но мимолетна усмивка.
Непознатият се усмихна в отговор.
„Сигурно се възхищава от моето поведение“ — помисли си Ричард.
— Според нас би било погрешно, ако се позволи на този човек да избяга от правосъдието, само защото е по-богат или по-известен. Не бива да допуснем да се възползва от невежеството на хората и да се превърне в герой.
— За Бога! Надявам се, че няма да стане така.
Чертите на мъжа изведнъж се изопнаха.
— Моля, не разбирайте погрешно посещението ми. Аз и моите другари не сме разбойници, не сме фанатици. Схващаме ролята си като елементи, стимулиращи ефикасното действие на законодателната система. — Усмивката от лицето на непознатия беше изчезнала.
— Нищо подобно не съм помислял — отвърна Ричард, усещайки, че страхът вече го задушава. „Това би било равносилно на самоубийство“ — отчете умът му.
— В случая не смятам, че вие имате някаква вина — продължи непознатият. — Все пак не винаги можем да надникнем в душите на хората около нас. Предупреждавам ви обаче, че ако разберете местонахождението на виновника и не съобщите за това нито на полицията, нито на нас, прегрешението ви ще бъде тежко. Ще разочаровате прекалено много хора, които са жадни за правосъдие.
— Те ли са ви наели? И са подписали договор с вас? — попита Ричард с пресъхнал глас, преглъщайки, за да възвърне твърдостта му.
— Нас никой не ни наема — спокойно отговори мъжът, приближи се до вратата и кимна учтиво с глава към Надин. — Благодаря, че ми отделихте толкова време.
— Няма нищо — отвърна тя плахо. Мъжът отвори входната врата, излезе и пое по дългия балкон към стълбището.
— Тръгвам си веднага — избухна Надин и почти тичешком събра вещите си — дрехи, четка за зъби, чанта от спалнята и банята. — Невероятно! Невероятно, ти…
— Какво аз? — попита Ричард, все още чувствайки се зашеметен.
— Те те преследват.
— Защо?
— Ти го защитаваш! Приятел си му! Господи, трябваше да се досетя по-рано. Ти си близък с него и сега са те набелязали. Божичко! Селекторите! Тръгвам си!
Ричард не се опита да я спре. През целия си живот бе стоял настрана от пътя на Селекторите, а ето, че сега те бяха по петите му.
— Съобщи в полицията — каза Надин, протягайки ръка към дръжката на вратата.
Тялото й се огъна под напора й да отвори, сякаш вратата е от камък. Тя обаче се отвори с лекота и жената залитна. Отново погледна към Ричард и повтори:
— Обади се в полицията.
Ричард се върна в леглото си с мъчително стенание. Просна се встрани от изсъхналото петно, където Надин бе седяла след секса. Обърна се по гръб и се вгледа в пукнатините по мазилката на стария таван, останали след земетресенията. „Колко ли хора са умрели, откакто са направили тази мазилка и онзи дървен обков? А колко ли са страдали ужасно, след като снощи правихме любов? Накажете всички“ — помисли си Ричард.
Бавно успокои дишането си. Сетне извърна глава настрани, извивайки неистово врата си. На лицето му се изписа ужасна усмивка. След миг се изправи като изстрелян от пружина и започна да удря с юмрук по леглото, гледайки налудничаво наоколо. Заподскача като луд, размахвайки ожесточено ръце във въздуха. Започна да мяука — след миг прерасна във вой, размаха ръце, заблъска пода с пети, изцъкли очи, с разрошена мазна коса — сива, клечковидна. После започна да подскача около леглото, вдигна юмруци, препъна се, падна на леглото, започна да го рита безмилостно, изтича бос в малката всекидневна и изрева. Сграбчи една ваза, която се оказа първото нещо, което му попадна. От рязкото движение застоялата вода в нея изхвърча на едри сребристи капки. Мъртвите цветя паднаха на пода малко преди Ричард да стовари вазата върху него. Парчетата от нея се разхвърчаха, удряйки се във вратите на кухненския шкаф. Кръглото парче, което някога беше гърло, продължи да се търкаля.