Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Рано в неделя сутринта всичките трийсет и трима полицаи от управлението в Ейда бяха вдигнати по тревога. От близките окръзи пристигнаха щатски шерифи. Десетки местни групи, включително състудентите на Стив, доброволно предложиха да помогнат в издирването. Агент Гари Роджърс беше назначен да ръководи разследването на щатско равнище, а Денис Смит отново получи задачата да ръководи градската полиция. Двамата разделиха територията на райони и определиха групи, които да претьрсят всяка улица, магистрала, шосе, река, канавка и поле.

Една продавачка от „Джей Пи“ — друг магазин на километър от „Маканалис“ — се обади в полицията и разказа за двама непознати млади мъже, които бяха спрели в нейния магазин и я бяха стреснали малко преди изчезването на Динайс. И двамата били на двайсет и няколко, носели дълги коси и се държали странно. Изиграли един билярд, а после си тръгнали със стар пикап.

Клиентът от „Маканалис“ беше видял само един мъж да си тръгва с Динайс, пък и тя не изглеждала уплашена от него. Общото му описание горе-долу съвпадаше с описанието на двамата странни младежи от „Джей Пи“ — това беше първата следа, по която полицията можеше да започне да работи. Те започнаха да издирват двама бели мъже между двайсет и две и двайсет и четири години; единият среден на ръст, с руса коса до ушите и светла кожа, а другият слаб, с кестенява коса до раменете.

Интензивното издирване в неделя не даде абсолютно никакви резултати. Когато се стъмни, Денис Смит и Гари Роджърс го прекратиха с идеята да продължат рано на следващата сутрин.

В понеделник се сдобиха със снимка на Динайс от университета и отпечатаха листовки с хубавото й лице и общо описание: 166 см, 55 кг, кафяви очи, тъмноруса коса, светла кожа. На листовката имаше и описание на двамата млади мъже, забелязани в „Джей Пи“, както и на стария им пикап. Листовките бяха разлепени по витрините на всички магазини в Ейда и околностите от полицаите и доброволците, които им помагаха.

Художникът от полицията се срещна с продавачката от „Джей Пи“ и нарисува две скици. Когато ги показаха на клиента от „Маканалис“, той потвърди, че едната от тях „горе-долу си прилича“. После двете рисунки бяха предадени в местната телевизионна станция и след като целият град видя за пръв път възможните извършители, в полицейского управление заваляха обаждания.

По това време в Ейда работеха четирима детективи — Денис Смит, Майк Баскин, Д.У. Барет и Джеймс Фокс. Скоро и четиримата бяха засипани от обаждания. Позвъниха повече от сто души, които съобщиха по име около двайсет и пет потенциални заподозрени.

Двама от тях изпъкваха сред останалите. Около трийсет души посочиха името на Били Чарли, така че полицаите го повикаха на разпит. Той се яви в полицията с родителите си, които потвърдиха, че в събота вечер е бил с тях у дома.

Другото име, съобщено от трийсетина разтревожени граждани, беше на Томи Уорд — местно момче, добре познато на полицията. Бяха го арестували няколко пъти за дребни нарушения като злоупотреба с алкохол на обществено място и кражби, но никога нещо, свързано с насилие. Той имаше роднини навсякъде в Ейда и за семейство Уорд се знаеше, че, общо взето, са добри хора, които работят усьрдно и не се месят в живота на другите. Томи беше на двайсет и четири, предпоследно дете от общо осем, и не беше успял да завърши гимназия.