Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Андрю продължаваше да диша тежко, но постепенно се успокои и най-накрая я погледна. Като я видя толкова близо, едва ли не надвесена над него, отмести стола си малко назад, после отново наведе глава, може би от срам.
— Съжалявам — каза той. — Ужасно съжалявам. — Покри лицето си с ръце, каза „О, Боже“ и пак захлипа жално, сякаш погребваше всичките си детски надежди.
Може би друг на нейно място, станал свидетел на този срив и чул същите думи, би стигнал до различен извод, но за Ву те само потвърждаваха предварителните й убеждения — беше очаквала нещо подобно, Андрю да покаже разкаяние за стореното от него. На нея извинителните му думи й прозвучаха като признаване на вината му.
Скочи от масата и като мина зад него, прегърна го през рамо и го притегли към себе си.
— Всичко е наред — прошепна тя. — Няма нищо.
Въпреки решетките на прозорците, отвесни снопове слънчеви лъчи шареха пода и играеха по гърбовете на двамата. Тази жива картина се задържа минута, която им се стори цяла вечност. Дишането на Андрю стана по-равномерно. Самата Ву почти не се осмеляваше да диша, съзнавайки ясно евентуалните последици от тази сцена. Поведението й не беше съвсем професионално. Тласкана отначало от искрена симпатия, тя бе положила неимоверни усилия, за да потисне желанието си да се държи естествено. Някаква жалка частица от нея разбираше, че дори този незначителен телесен контакт може да се окаже от полза в следващия етап от разговора им. Най-после момчето вдигна глава.
— Какво трябва да направя?
Тя се отдръпна, като го пусна внимателно. Върна се на мястото си, не бързайки с отговора.
— Не искам тази агония да продължава, Андрю. Бог е свидетел, че вече си се намъчил достатъчно. Но исках да те накарам да осъзнаеш много ясно някои от силните и убедителни доказателства, с които разполагат срещу теб.
— Но все пак…
— Моля те. Остави ме да се доизкажа. — Тя направи пауза. — Помисли върху следното. Те имат очевидец, някой, който те е видял у Муни онази нощ както преди, така и след убийствата. Имат мотив, и то не един. Пистолетът ти е бил там. Ти си бил там, независимо разхождал ли си се или не. Имат показанията и на най-добрия ти приятел, от които става ясно, че в действията ти е имало умисъл. Знаят за пистолета, който си изхвърлил, и който, ако го беше запазил, може би щеше да докаже невинността ти. Всичко това е само част от доказателствения материал. Още не сме видели показанията на майката на Лора, на колегите и приятелите на господин Муни, медицинските и съдебните експертизи. Лъжите ти пред полицията… — Тя го фиксира с поглед.
— Ами ако съдебните заседатели не повярват на всичко това? — попита той.
— Няма нужда да повярват на всичко. — Тонът й стана мек. — Но нека те попитам едно нещо, Андрю. Каква част от това не е вярна?
Той прехапа устни, прокара ръка през косата си. Ву изтъкна нов аргумент.
— Дори ако у съдебните заседатели възникне някакво слабо съмнение и те смекчат обвинението, да речем на убийство втора степен или дори непредумишлено убийство, в най-добрия случай пак ще те осъдят най-малко на десет, а може би и на трийсет години затвор.
— Не и ако ме оправдаят.
— Не — съгласи се тя. — Тогава не. Но спомни си какво обсъждахме последните два дни. Това е само малка част от материала, който ще представи обвинението. Постави се на мястото на заседателите и си представи какво ще чуят ушите им.
— Значи твърдите, че е без значение дали съм го извършил или не.
— Разбира се, че не е без значение. Не е без значение за теб самия, за човека, който ще бъдеш, когато излезеш. Моля те само да помислиш върху алтернативите много, много внимателно. Утре имаме ново изслушване и трябва да направя така, че да те освободят след не повече от осем години. Знам, че сега ти звучат като цяла вечност, но ти все още ще бъдеш много млад, вярвай ми, и целият живот ще бъде пред теб.
— Но… осем години…
Тя кимна.
— Никой не твърди, че решението е лесно. Разбирам отлично. Говори с майка ти и с Хал, ако искаш, виж какво е тяхното мнение.
— Мама и Хал — каза той с унищожително презрение. — Мама и Хал. Какво ли могат да ми кажат те? И защо трябва да ги слушам? Те си живеят собствения живот, ако досега не сте забелязали. Не се интересуват от мен.
— Това не е вярно, Андрю. Майка ти идва да те вижда всеки ден, нали? Тя те обича. Иска най-доброто за теб. Току-що бях у вас.
— Нима? И какво каза тя?
— Каза, че ти трябва да решиш.