Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
След като се разходиха за около два часа из околността, госпожа Ауда и спътникът й, който сякаш гледаше, без да вижда, се върнаха в града — струпани на едно ниски къщи, които не се отличаваха с никаква изящност, но заобиколени от чудни градини, където растат ананаси и всички най-вкусни плодове на света.
В десет часа те се върнаха на парахода, следвани без никакво съмнение от инспектора, който също се бе поохарчил за файтон.
Паспарту ги чакаше на палубата на „Рангун“. Добрият младеж беше купил няколко манга с големина на средни ябълки, тъмнокафяви отвън и яркочервени отвътре. Техните бели плодове се топят в устата и доставят на истинските лакомници неописуема наслада. Паспарту с радост ги поднесе на госпожа Ауда, която му благодари много мило.
В единадесет часа, след като се зареди с въглища, „Рангун“ вдигна котва и след няколко часа пътниците вече не виждаха планините на Малака, чиито гори са обитавани от най-красивите тигри на земята.
Около хиляда и триста мили делят Сингапур от остров Хонконг, малко английско владение, отделено от китайския бряг. Филиас Фог имаше интерес да ги измине за не повече от шест дни, за да хване в Хонконг кораба, който трябваше да замине на 6 ноември за Йокохама48 — едно от главните японски пристанища.
„Рангун“ беше твърде натоварен. В Сингапур се бяха качили много пътници — индуси, цейлонци, китайци, малайци, португалци, които заемаха основно втора класа.
С последната четвърт на луната се промени и хубавото до този момент време. Морето беше бурно. Понякога духаше силен вятър, но от югоизток, и това благоприятстваше движението на парахода. Когато вятърът беше благоприятен, капитанът опъваше платната. „Рангун“ често плаваше с двете си горни платна и едно по-ниско и бързината му се удвояваше под двойното действие на парата и на вятъра. Така мина покрай бреговете на Анам и Кошиншин49.
Но причината за това беше по-скоро „Рангун“, отколкото морето. На борда повечето пътници се бяха разболели и трябваше да се сърдят на парахода за това неразположение.
В действителност корабите на Полуостровната компания, които обслужват китайските линии, имаха сериозен недостатък при построяването им. Съотношението на тяхната водоизместимост, когато са натоварени, и коритото им не е добре изчислено. Вследствие на това те оказват слабо съпротивление на морето. Затвореният и непромокаем обем не е достатъчен. Те са „удавени“, както казват моряците. Достатъчно е само няколко по-големи вълни да ударят палубата, за да променят движението им. Така че тези кораби стоят доста по-ниско ако не по двигател, то поне по конструкция от френските превозвачи „Императрицата“ и „Камбоджа“. Според изчислението на инженерите те могат да поемат количество вода, равно на собственото им тегло, преди да потънат. А корабите на Полуостровната компания „Голгонда“, „Корея“, а и „Рангун“ не могат да понесат и една шеста от теглото си, без да потънат на дъното.
Ето защо в лошо време бе необходимо да се вземат сериозни предпазни мерки. Понякога трябваше да пътуват само с платното на голямата мачта и с намалена пара. Така се губеше време. Този факт, изглежда, не засягаше Филиас Фог по никакъв начин, но дразнеше безкрайно Паспарту. Тогава той обвиняваше капитана, механика, компанията и пращаше по дяволите всички, които имаха нещо общо с превоза на пътниците. А може би и мисълта за онзи газов фенер, който продължаваше да гори за негова сметка в къщата на „Савил роу“, подсилваше доста нетърпението му.
— Ама вие доста бързате да пристигнете в Хонконг? — попита го един ден детективът.
— Много бързам! — отговори Паспарту.
— Мислите ли, че господин Фог ще бърза да се качи веднага на парахода за Йокохама?
— Ужасно ще бърза.
— Значи вече вярвате в това странно околосветско пътуване?
— Напълно. А вие, господин Фикс?
— Аз ли? Не вярвам.
— Шегаджия! — отговори Паспарту и смигна.
Тази дума накара агента да се замисли. Това определение го притесни, без да знае защо. Беше ли разкрит от французина? Не знаеше какво да си мисли. Но как би могъл Паспарту да разбере, че е детектив, като единствено той самият знаеше това. Но при всички случаи, за да каже това, Паспарту очевидно имаше някаква задна мисъл.
48
Град в Азия, в Япония, на остров Хоншу, край Токийския залив. Едно от главните пристанища на страната; транспортен възел. Основан през 1858 г.
49
Анам е старото име на Виетнам; докато Кошиншин е най-южната част на Виетнам, източно от Камбоджа, образуваща най-вече делтата на река Меконг.