Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Сделка, драги. На тебе ли да ти обяснявам как стават тия работи? Занаят! Ти — на мене, аз — на тебе.
— Бас хващам, че бая си се озорила с твоя ахмак, като го знам какъв скръндза е — ухили се Настрадин ходжа, който много си падаше по хазарта, защото Коранът го забраняваше.
— Така е. Само дето не му лизах задника на тоя тъпанар. Добре че знам някоя и друга мръсотийка за него.
Аурата на Настрадин ходжа тутакси престана да дрънка като продавач на арабския пазар и наостри уши под чалмата:
— И каква е тя, гълъбчето ми?
— А ти какво ще предложиш насреща?
— Е, не знам още какво ще искаш. Но трябва да си на ясно, че шефът ти е прекалено дребна мижитурка и хич не се надявай да дам мило и драго за него. Тъй че гледай да бъдеш по-скромна в щенията си, гълъбче.
— Интересува ме къде мога да открия онзи Пакеекее, дето ти, миличък, го проспа барабар с Хогбен на границата преди десетина дни — пъхна Томи пръст направо в раната на Настрадин ходжа. — Защо така ми се струва, че твоят ненаситен за слава шеф още не подозира какъв номер му изигра с пословичния си мързел?
— По-полека на завоите бе, гълъбче. Ние сделка ли ще правим или за война се стягаме? — лукаво я изгледа източният мъдрец.
— Защо? Ти да не би да знаеш къде се е скатал онзи полинезиец? Цял ден си потроших краката заради него. Под дърво и камък го издирвах, ама сякаш е потънал вдън земя.
— На който му е къс ума, му са дълги краката, гълъбче. Не че на тебе не ти отиват дългите крака, ама ако беше по-досетлива, нямаше да ги трошиш за щяло и нещяло. Хич не е потънал вдън земя, а са го скрили човечецът.
— Че защо им е притрябвало да го крият? — прекалено наивно се ококори Томи.
— Как „защо“, гълъбче? Та той е прокурорски свидетел. Току виж са го натиснали да се отметне от показанията си и прокурорът Сонк ще остане с пръст в устата. Ама ти не ми се прави на толкова хитра. Ясно ми е, че от сутринта си хванала таз пътека, но доникъде не си стигнала. Искаш ли да знаеш къде си сбъркала, гълъбче?
— Да — този път чистосърдечно си призна Томи.
— Кои места посещават най-често хората, когато се шляят по чуждите градове за удоволствие, гълъбче?
— Музеите и кръчмите.
— А за разлика от кръчмите в кои музеи никога не стъпват?
— В музеите на родните си градове… Искаш да кажеш…
— Да, гълъбчето ми. Вместо да обикаляш всички потайни дупки по крайбрежието, вземи, та прескочи оттатък залива до острова и се хващам на бас, че ще откриеш това, което търсиш. В този град има осем музея, но и на слепия е ясно, че необитаемият остров е най-подходящото скривалище за всеки прокурорски свидетел. Не забравяй, че и аз дълго време бях съдия и са ми ясни тия работи.
— Идва ли да те разцелувам, миличък! — възкликна Томи.
— Недей, гълъбче. Много си падам по милувките ти, ама сега не съм на работа и гледам да си почина от този пуст консенсус в леглото. Стар човек съм вече, гълъбче, и не бива да прекалявам с нищо. Предпочитам да ми изчуруликаш на ушенцето онази мръсотийка за твоя шеф. Надявам се, че с нейна помощ дълго време ще задържам лика на моя дървен философ далеч от вестника ти. Така де. Нали човек има и някои екологични задължения на този свят!
Томи се засмя и с удоволствие му прошепна компромата за Берлиоз.
— Хо-хо-хо! — доволен взе да се тупа по шкембето Настрадин ходжа. — Слава на Аллаха! Край! Онзи натегач никога вече няма да ме стряска насън и да ми казва „Добро утро“ от страниците на вестника още преди да съм си отворил очите.
— Ще те питам аз какво ще правиш като сменят Берлиоз!
— Не ми разваляй кефа, гълъбче! Първо, такива като него никога не ги сменят, защото са много удобни. И, второ, ти така ми стопли душата, че заслужаваш безплатен съвет. Нали знаеш кои са любимите телохранители на прокурора Сонк? Внимавай да не си опариш пръстите!
— Няма страшно! — самоуверено рече Томи. — Единият си пада малко наивен, а другият е прекалено усърден.
— Хм. Да се чуди и да се мае човек къде се побира толкова акъл в малката ти хубава главичка! И все пак послушай съвета на стареца. Не тръгвай с рогата напред, ами преди да отпрашиш към острова, си извади кетап за член на Комитета за опазване на околната среда.
— Как?
— Е, това си е твоя работа, гълъбче. Аз само ти казвам, че днес ще избират трима нови членове на комитета и после ще ги водят на необитаемия остров да ги представят на почетния председател.
— И все пак ще те разцелувам, миличък!
Томи се хвърли на врата на стареца и после хукна окрилена към редакцията. На втория етаж с лекота прегази месестата знойна аура на секретарката на шефа, ала сетне устремът й се сблъска със стената от ледена непреклонност на Михаил Александрович Берлиоз.