Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Чуваш ли се какво говориш, Томи? Забрави! Твоята няма да стане! Как си я представяш тази работа?! Та кандидати сме аз, Херкулес и Марлоу! Знаеш ли през какво сито минахме? Херкулес е най-големият специалист по почистване на обори! Къде си тръгнала да се мериш с него. Той е по-добър дори от прахосмукачката „Рейнбоу“. А Марлоу го предпочетоха за шеф на инспектората пред Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, миличка. Много си нахална да знаеш! Как се виждаш изобщо в тази компания?!
— Ами ти, Михаил Александрович? Би ли ми обяснил ти пък какво търсиш там? Я веднага си признай на кого и колко бутна?! — мигом го разобличи Томи.
— Кой? Аз ли? Та с моята заплата аз изобщо не мога да си позволя да давам подкупи! Я се напъни да видим откъде ще измислиш по-достоен от мен да завежда връзките с обществото? Ама ти мразиш да се напъваш за благото на началника си. Ти ламтиш за постовете му, малка усойнице! Да не би аз да съм виновен, че пенсиите са толкова малки. Като му дойде времето да се отърва от тази лудница тука и да изляза в заслужен отдих, как ме виждаш да я карам с мизерните помощи, дето ги отпуска правителството!
— Дали пък не ме лъжат ушите? — артистично се опули Томи. — Причу ли ми се, че в този кабинет звучат антиправителствени изказвания?
— Моля ти се, Томи — проплака М. А. Берлиоз. — Исках да кажа…
— Искаше да кажеш, че правителството е некадърно да увеличи благодатното излъчване на нашето неутронно слънце, нали? — строго рече Томи. — И намекваше, че е крайно време господин Хамлет да отстъпи поста си на някой по-млад човек с по-широки и по-светли възгледи за живота! Изглежда вече си редактирал уводната статия за утре, а?! Или, може би, ти лично си я написал! Не е лоша за първа статия в живота!
— Томи… — изхлипа шефът й.
— Ще ти дам аз една Томи! Сядай веднага и, първо, напиши молба, че се отказваш от членството в комитета поради влошено здравословно състояние, а после съчини препоръка за мене! Ясно ли е?! И престани да ревеш. Знам, че сам нищо не можеш да измислиш, затова ще ти диктувам!
— Няма… — плахо се заинати Михаил Александрович.
— Няма ли? Аха! Значи е крайно време да си поговоря с ревностната почитателка на морала госпожа Грицацуева, дето сега сигурно подслушва зад вратата.
— Недей. И говори по-тихо, моля ти се…
— Сядай и пиши! Щом свърша работата, по чудодеен начин веднага ще оздравееш, а пък аз ще си подам оставката в знак на протест срещу сексуалния тормоз на Марлоу в извън работно време!
Аурата на М.А.Берлиоз въздъхна тежко:
— Обещаваш ли?
— Да!
— Закълни се в създателя си!
— Заклевам се!
— И помни, че в края на годината ще трябва да решавам дали да ти подновя договора — не се задоволи само с клетвата Михаил Александрович Берлиоз.
— Мишленце! — възропта срещу нахалството му Томи. — Ти май забрави, че само преди месец отказах два пъти по-голямата заплата в „Нова Земя“. Ония глупаци са готови и сега да ми я поднесат на тепсия. Само да им свирна и…
— Добре, добре. Беше с някакви си седемдесет и два процента по-висока. Нали трябва да съм сигурен… — още преди Томи да си отвори устата, той побърза да добави: — Ама и ти си една! Не разбираш от майтап! Кажи сега какво да пиша.
В молбата дебело се подчертаваше, че Михаил Александрович съвсем ненадейно и най-вече временно се е разболял от ангина пекторис. Всъщност Томи използва невежеството на шефа си и успя да го убеди, че пекторис означава „лека и по-слаба от полъх на зефир“. Но след това загубиха много време, защото М. А. Берлиоз дълго протестира срещу всяка похвала за Томи. Дори най-куртоазните от рода на „прилежна е в работата“ и „не си смуче палеца, когато пише“ му се струваха страшно пресилени.
Крайният резултат беше, че Томи получи препоръка, с която не можеше да кандидатства дори за място в детските ясли. Но, слава богу, тя си вадеше хляба пред очите на цялото общество, и всеки сам можеше да прецени колко струва тя. В комисията дори се получи малко усложнение. По време на събеседването в късния следобед Томи настоя нейната кандидатура изобщо да не се разглежда, а да я назначат за заместник на Берлиоз за срок от три дни, защото началникът й е отявлен хипохондрик и в понеделник ангината му несъмнено ще отшуми. Но председателят на изборната комисия Дон Жуан Тенорио, който за пръв път виждаше, така да се каже, на живо огнените черни очи и пълните алени устни на чипоносия дребосък, неочаквано се заинати, че комитетът се напълнил с мъже и от известно време кой знае защо всички в Библиотеката се надпреварват да погазват правата на жените. Той дотолкова се вживя в ролята си на войнстващ феминист, че без малко работата да се закучи.