Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
— Ъ-ъ…
„Ей, доста си приказлив за… И така не става.“
— Бълхи — обясни заниманието си Гаспод. — Адски сърбеж.
— Виж ти…
— А и всички онези тролове… Не ги понасям. Имат сбъркана миризма. Смотани ходещи камънаци. Ухапеш ли ги, ще си изплюеш зъбите. Не е нормално.
„Като ще говорим за нормалното, не мога да не забележа, че ти…“
— Ех, че задръстена пустиня е това местенце — оплака се Гаспод.
„Ти си говорещо куче.“
— Сигурно се чудиш как е възможно да говоря — подхвърли кучето, отново впило пронизващия си поглед във Виктор.
— Изобщо не ми е хрумвало — отрече Виктор.
— И на мен — призна Гаспод. — Допреди две седмици. През целия си живот една тъпа думичка не бях изтърсил. Размотавах се с един тип в града. Правех разни номера. Балансирах топка на муцуната си, ходех на задни лапи, скачах през обръч, такива ми ти работи. И обикалях зяпачите с шапка в устата. Знаеш как е в шоубизнеса. После някаква жена ме погали по главата и задърдори: „Ох, какво сладко кученце и как гледа, сякаш разбира всяка наша дума.“ Аз си помислих: „Хо-хо, госпожо, то пък все едно си струва да ви разбирам глупостите.“ И докато се усетя, чувам същото от устата си. Захапах шапката и хукнах с все сила, докато още се блещеха.
— Защо? — учуди се Виктор.
Гаспод изви очи от раздразнение.
— Ти как си представяш живота на едно говорещо куче? Що ли изобщо си отворих тъпата уста…
— Но сега говориш с мен — напомни Виктор.
Гаспод го изгледа лукаво.
— Вярно, ама я се опитай да разкажеш на някого и ще те съсипят от подигравки. А и ти си свестен. Отгоре на всичко завеяният ти поглед си личи от цял километър.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — ядоса се Виктор.
— Ти да не си въобразяваш, че сам решаваш? — сопна му се кучето. — Вече си знаеш, че нещо друго мисли вместо тебе, нали?
— Ох…
— Затуй гледаш изтормозено — осведоми го Гаспод и ръфна шапката. — Два пенса — замрънка сърдито. — Не че мога да ги харча, ама… два пенса.
— Защо пък изтормозено? — не мирясваше Виктор.
— Всички гледате така. Мнозина са призовани, ала малцина са избрани, тъй да се каже. Събрали сте се тук, но не знаете защо. — Гаспод пак се помъчи да си почеше ухото. — Видях те как играеш Коен Варварина.
— И… как ти се стори?
— Мене ако питаш, ако дъртият Коен не чуе нищичко за тебе, може и да се отървеш.
— Попитах докога беше тук? — изврещя Диблър.
На малката сцена Руби пееше сладкогласно като кораб със сериозни затруднения, попаднал в гъста мъгла.
— ГрууУУауауногджрхууУУуу…7
— Ей сега излезе! — ревна Скалата. — Що не ме оставиш да слушам песента, а?
— … УууаугрхффрджхууУУу…8
Диблър Гърлото сръга Детритус, който вече не се подпираше на юмруците си и се пулеше към сцената.
Старият трол бе живял простичко до този момент — хората му плащаха, за да удря други хора.
За пръв път се сблъска с усложнения. Руби му намигна.
Очуканото сърце на Детритус запърха от непознати и необичайни чувства.
— … грууУУУууухууфууУУуу…9
— Хайде, де! — подкани го Гърлото.
Детритус отправи към сцената последен поглед, пренаситен с копнеж.
— … ууУУУгууУУмуу. УУхххууу.10
Руби му изпрати въздушна целувка. Детритус придоби цвета на току-що откъртен гранат.
Гаспод го поведе по уличката, минаха през проскубаните храсталаци и треви отвъд града.
— Има нещо сбъркано в туй място — мърмореше гърлено.
— Различно е от другите — съгласи се Виктор. — Но защо сбъркано?
Гаспод сякаш се канеше да плюе от досада.
— Вземи за пример мен — подхвана, без да го слуша. — Аз съм куче. Не съм сънувал през живота си друго, освен че гоня котки. Сънувах и секс, разбира се. Ама изведнъж се почнаха едни такива сънища… Цветни. Уплаших се, та чак ми се смръзна… Сещаш се, де. Щото преди не познавах цветовете, ясно? Кучетата виждат в черно-бяло, ама ти сигурно знаеш, като си чел толкова книжки. Червеното страшно ме втресе, ако щеш вярвай. Открай време си мислиш, че вечерята ти е някаква си бяла кост с малко сиво по нея, пък ненадейно излиза, че от години си гризкал тая червена гнусотия…
— Но какви бяха сънищата? — прекъсна го Виктор.
— А бе, срамна работа, казвам ти — промърмори Гаспод. — Веднъж някакъв мост е отнесен от пороищата и аз трябва да тичам, за да предупредя хората, като лая до побъркване, схвана ли? Друг път една къща се запалва и аз измъквам хлапетата. После пък други хлапета се губят в пещери, аз ги намирам и отвеждам спасителите при тях… Пък аз мразя хлапетата, да знаеш. Напоследък не мога да дремна, без да отърва някого, да проваля някой обир и разни други глупости. Помисли — на седем години съм вече, имам мазоли по лапите, пада ми козината, тормозят ме бълхи. Що ми е да съм герой всеки път, когато заспя?
7
Субтитър: „За кой ли път се влюбвам аз…“ (Буквално: „Изпитвам приятното чувство, че Хондродит, богът ма любовта, ме налага с камък по главата.“) Забележка: Хондродит не бива да се бърка с Гигалит — бог, който вдъхва мъдрост на троловете, като ги налага с камък по главите; нито със Силикарий — бог, който носи сполука на троловете, като ги налага с камък по главите; нито пък с народния герой Монолит, който пръв откраднал от боговете тайната на камъка.
8
Субтитър: „Защо ли пак съм посиняла?“
9
Субтитър: „Какво ли да сторя в този миг?“
10
Субтитър: „… не мога да се стърпя. Здрасти, голямо момче.“