![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
Седмопръстия сбърчи чело, опитвайки се да си припомни подробностите.
— Като че ли беше преди двайсетина години. В околностите на Арсенала имаше земетресение. Никой не беше в състояние да определи с точност дали е причинено от магия, или е породено от стихийни природни сили.
— Лично аз не вярвам, че е станало случайно — прекъсна го Разпилени лунни лъчи.
— Казах, че никой не беше в състояние, дъще — повтори ковачът. — Така или иначе, земетресението предизвика пропукване в стената на Арсенала, достатъчно, за да заплаши целостта на магичните бариери. Избухна и пожар. Извикаха майстори, за да се заемат с поправката. Накрая, естествено, имаше инвентаризация, при която се оказа, че липсват много оръжия.
— Какво?
Седмопръстия ме погледна смутено.
— Ами да, няколко сандъка с теронични бомби, както и три-четири душегубци.
— Като например моят?
— Напълно възможно.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Помещението, в което са били съхранявани мечовете душегубци и тероничните оръжия, бе напълно разрушено. Дори аз не мога да преценя със сигурност какво е било унищожено и какво — взето.
— Но защо са го запазили в тайна?
Седмопръстия въздъхна.
— Не съм политик, но доколкото разбрах, сметнали са, че ако боговете узнаят за изнесеното оръжие, могат да го приемат за нарушение на примирието от последната Демонична война.
— Което може би е и крайната цел на някого — добави замислено Разпилени лунни лъчи.
— Веднъж спомена — вдигнах пръст аз, — че си поправял моя душегубец.
— Така е, по молба на Нощна булка.
— И че след това го била върнала в Арсенала.
— Казах, че мечът е бил оставен на съхранение в Арсенала. Предполагах, че тя го е отнесла там. Странно създание е Нощна булка. Бои се от демоничния народ, макар тя самата да принадлежи към него. Предполагам, че е искала всяко нещо да си застане на мястото.
Бях склонен да се съглася с него, след като си спомних за нашата среща.
— Но нали каза — продължих с разпита, — че сега моят меч бил у Вис.
— Да.
— Откъде го знаеш?
— Настоящият управляващ съвет помоли Ледена шапка да извърши проучване с помощта на кристална сфера, за да открие липсващите оръжия. Познах твоя меч, защото съм работил върху него.
— Осъзнаваш ли какво значи това — че Вис може да е една от онези, организирали разграбването на Арсенала.
— Да.
— Тогава защо…
— Защото тя отрече да го е взимала. Каза, че го намерила заровен в земята на няколко мили от Арсенала. Тя премина успешно всички проверки за искреност, също както и Тувон.
Разпилени лунни лъчи завъртя недоверчиво глава. Не й обърнах внимание.
— Поискахте ли да го върне в Арсенала?
— Съветът настоя. Тя отказа.
— Така ли?
— Каза, че щом се е загубил веднъж, можело пак да се повтори. Посочи също, че от известно време насам доста голямо количество душегубци са се върнали в обращение. Съветът реши да не настоява, предпочетоха да потулят нещата.
— Сигурно — кимнах, припомняйки си многобройните случаи на междуфамилни кавги и отмъстителни двубои в периода след края на Демоничната война. — Мога да ги разбера.
Но дали можех да оправдая постъпката на Вис?
Пихме още чай и продължихме със сладкиши, които ни донесоха неуморните джуджета. Накрая дойде време да си тръгвам.
— Къде отиваш сега, господарю Демон? — попита Разпилени лунни лъчи, която вероятно бе доловила нещо в мрака на очите ми.
— Ще последвам съвета на един приятел — отвърнах — и ще навестя Твореца на Сияйните кули.
След като излязох, превърнах се в равни части вятър и бързина. Издигнах се в небето, което вече блестеше в розово и златисто, озарено от последните лъчи на залязващото слънце, и се подготвих за продължителен полет. Твореца на Сияйните кули обитава една изоставена територия в самия край на Пустите земи.
Твореца не беше голям почитател на съвременните удобства — не разполагаше с телефон или факс, с каквито демоните се бяха снабдили от човешкия свят, а на запитващите заклинания отговаряше според настроението си, но все пак, при срещата ни по време на Сборището бе намекнал, че не би имал нищо против лично посещение.
Летях през цялата нощ и значителна част от следващия ден. Теренът под мен се променяше от грижливо култивирана земя, в която демоничният народ бе вложил хилядолетни усилия и вълшебства, към суха и безжизнена повърхност, наподобяваща по-скоро пустиня.
Отново се смрачаваше, когато зърнах за първи път сиянието на Кулите, които сякаш ме подканяха да пресека по-бързо скритата в мрак равнина.
Ци не се натрупва бързо, особено когато е нужна за поддържане основните нужди на съществуването. Много векове са били необходими на първите Изгнаници, за да преустроят своя нов свят така, че да стане подходящ за обитаване, при това в условия на постоянен недостиг на тази жизненоважна суровина. Много от онова, което са постигнали, е станало благодарение на внесената от съседния свят енергия — главно от територията на днешен Китай — която е била използвана за преструктуриране на терена, моделиране на света и превръщането му в удобен за живеене дом. Не минало и без противоречия и сръдни. В края на краищата, било взето решение по-голямата част да бъде предназначена за обществени нужди и там да се спазват определени правила на застрояване. Раздадени били и отделни парцели на заслужилите във войната бойци, които можели да ги оформят според желанията си.