Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Рой! — помислих си аз — никога не бива да виждаш това.
Но го бе видял.
Както се движех през съсипаните бойни полета и пръснати селца, видях нечия сянка на стената.
Бе сянка от филма „Фантомът на операта“. Бях го гледал петгодишен. В този филм няколко балерини и сценични работници замръзваха на място, втренчваха се напред, изпищяваха и побягваха. Защото виждаха пред себе си провесеното, бавно клатушкащо се тяло на обесения нощен пазач. Споменът за тази сцена с балерините и сянката на мъртвеца никога не бе ме напускал. А сега, в дъното на студиото се виждаше някакъв окачен предмет, плуващ из въздуха. Хвърляше огромна, двадесетфутова сянка върху празната стена. Също като в онзи ужасен филм.
О, не, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!
Но можеше.
Представих си влизането на Рой — шока, отчаянието, яда му… Бясното търсене на въже, шнур, жица… Напрежението и последвалото блажено спокойствие. Не можеше да живее без приказните си мишки и джуджета, без очарователните си, любими същества. Бе твърде стар, за да построи всичко наново.
— Рой — прошепнах аз, — това НЕ МОЖЕ да си ти! Винаги си обичал живота!
Но тялото на Рой бавно се извърна в тъмнината. ЖИВОТНИТЕ МИ СА МЪРТВИ, казваше то.
Но те никога не са били ЖИВИ!
Значи и АЗ никога не съм бил жив, прошепна Рой.
— Рой — казах аз, — нима ще ме оставиш САМ?
Може би.
— Но ти не би се оставил на никого да те обеси?!
Вероятно.
Но ако е така, защо си още там? Как така не са те свалили?
Значи…
Ти си умрял съвсем скоро. Не са те намерили още. Аз съм първият, който научава.
С мъка докоснах стъпалата му, за да се уверя, че е той. Сетих се за трупа от папиемаше.
Протегнах ръка по-нагоре…, когато видях…
На бюрото бе поставката на последната и най-добрата му работа — на Звяра, чудовището от „Кафявото бомбе“, което ходеше по църкви и гробища.
Някой бе нанесъл десетки удари с тежък чук. Лицето, главата, черепът — всичко бе строшено на парчета. Беше останала само една безформена купчина.
Господи!
Това ли бе докарало Рой до пълно отчаяние?
Или унищожителят бе цапнал нищо неподозиращия Рой и после го бе окачил?
Разтреперих се и спрях на едно място.
Защото чух да се отваря широко вратата на сцената.
Събух се, изтичах тихо и се скрих.
26
Бе хирурго-докторът, гинеколого-аборто-касапинът, свещеник Забий Иглата без расото си.
Д-р Филипс се плъзна в светлия край на сцената, огледа разрушението, видя провесеното тяло и кимна, сякаш смъртта бе ежедневна досада. Пристъпи напред и разрита съсипаните градове като най-обикновена купчина боклук.
Не се сдържах да не изругая. Сложих ръка на уста и се снижих в сянката.
Долепих око до процепа в стената.
Докторът замръзна на мястото си. Присви очи зад очилата с метални рамки и вдигна нос във въздуха. Имах чувството, че започна да мърда и с уши. Поклати глава. Избута с крак Париж, разрита Лондон и се доближи към ужасното нещо, закачено в средата…
В ръцете му блесна скалпел. Взе един сандък, отвори го, сложи го под тялото и се качи на стола, за да пререже въжето.
Рой падна със страховит трясък в сандъка.
Прокашлях, поддавайки се на мъката. Замръзнах, защото бях сигурен, че този път ме е чул и ще се доближи със студения, усмихнат скалпел в ръка. Затаих дъх.
Докторът се наведе да прегледа тялото.
Външната врата хлопна. Чуха се стъпки и гласове.
Бяха дошли чистачите. Не знам дали това бе работното им време или ги беше повикал той.
Докторът трясна здраво капака.
Захапах кокалчетата на пръстите си, за да сподавя отчаянието си.
Изщрака ключалката на сандъка. Докторът махна с ръка.
Групата чистачи се насочи с метли и лопати към камъните на Атина, стените на Алхамбра, библиотеките на Александрия и храмовете на Бомбай. Дръпнах се назад.
За двайсет минути изчистиха работата на цял един живот и я струпаха на скърцащата количка заедно със сандъка, побрал трупа на моя приятел.
Когато вратата хлопна за последен път, изкрещях пронизително от болка срещу нощта, смъртта, проклетия доктор и тръгналите си чистачи. Избухнах в ридания и мина много време, преди да видя нещо невероятно.
На северната стена на студиото бяха облегнати врати и изкуствени фасади. Точно като тези, които бяхме видели предишния ден заедно с Рой.