Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Да — продължи той, — градината е ужасна, но трябва да признаем, че Роастър Аби, въпреки че е малко поовехтял и се пука по шевовете, има много предмети с висока художествена стойност, които могат да накарат познавачите да ахкат и да охкат. Хвърлете едно око на този скрин, госпожо Спотсуърт.
— Хареса ми още първия път, когато го видях. Много е красив.
— Да, прекрасен е, нали? — намеси се Моника, дарявайки съпруга си с одобрителен поглед. На пръсти се брояха случаите, в които Рори демонстрираше признаци на подобна интелигентност. — Много хора са молели да го купят, но той е част от наследствените ценности и не може да бъде продаван.
— Върви заедно с къщата — поясни Рори.
— Пълен е с разкошни стари костюми.
— Които също вървят заедно с къщата — отново додаде Рори, показвайки усърдие.
— Искате ли да ги погледнете? — попита Моника, посягайки към едно от чекмеджетата.
Бил нададе отчаян вик.
— Те не са там!
— Разбира се, че са. Винаги са били. Сигурна съм, че на Розалинда ще й бъде любопитно да ги види.
— Наистина съм любопитна.
— С този скрин е свързана една романтична история. Тогавашният лорд Роастър — преди векове — не разрешавал на дъщеря си да се омъжи за човека, когото обичала — известен пътешественик и откривател.
— Старецът е бил против Великите открития — допълни Рори. — Страхувал се е, че ще открият Америка. Ха-ха-ха-ха. О, извинете.
— Та нейният любим изпратил на момичето този скрин, пълен с най-различни подаръци, които донесъл от пътешествията си на Изток, но баща й не позволил дъщеря му да го задържи. Лордът заповядал на нежелания любим да дойде и да си го прибере обратно. Младежът го отнесъл и разбира се вътре била бъдещата му невеста. Тя предвидливо се била скрила вътре.
— И най-забавната част на историята е, че старият мазол през цялото време вървял след оня откривател и крещял: „Махай това проклето нещо оттук!“
Госпожа Спотсуърт беше очарована.
— Какво прекрасна история. Отвори го, Моника.
— Ей сега. Не е заключен.
Бил се свлече безпомощно на един стол.
— Джийвс!
— Милорд?
— Бренди!
— Много добре, милорд.
— Пресвети боже! — извика Моника.
Тя гледаше с потрес карираното сако в невероятна разцветка, както и вратовръзката — толкова яркочервена и осеяна с толкова небесносини подкови, че Рори поклати критично глава.
— Само не ми казвай, Бил, че се показваш пред очите на хората с това сако. Сигурно приличаш на букмейкър, който духва с парите на хората. А връзката! Убийствена. По-добре намини към „Харидж“. Имаме разпродажба, все ще ти уредим нещо по-добро.
Капитан Бигър се надигна с намръщено изражение на лицето.
— Може ли да го погледна — каза той и взе сакото, бръкна в джоба му и извади черната превръзка. — Аха! — беше многозначителният му коментар.
Рори се ослушваше на вратата на библиотеката.
— Охо — каза той. — Някой говори на френски. Сигурно е Босак. Не искам да го пропусна. Ела, Моук. Това момиче — отбеляза той, прегръщайки я нежно през рамо — говори френски с двете ръце. Идвате ли, госпожа Спотсуърт? По телевизията дават Дерби-шоуто.
— Ще дойда по-късно — обеща тя. — Оставих Помона навън в градината и сигурно вече се чувства самотна.
— Вие, капитане?
Капитан Бигър поклати глава. Лицето му беше по-намръщено от всякога.
— Първо трябва да разменя няколко думи с лорд Роастър. Можете ли да ми отделите секунда, лорд Роастър?
— О, непременно — измърмори Бил.
Джийвс се върна с брендито и Бил се устреми към него както Майката на Уистлър се беше втурнала към финала.
11
Но количеството бренди, съдържащо се в една от онези миниатюрни чашки за след вечеря, не може да направи нищо конструктивно за човек, чиито дела са се наредили така, че са го оставили с усещането за здрав слонски ритник по дъното на панталоните. Възможно беше гарафа или бъчонка от споменатата номенклатура да помогнат на Бил да посрещне задаващото се интервю с безгрижна усмивка, но кой знае дали и това количество би стигнало. Няколкото глътчици, отпуснати му от протокола, го оставиха толкова блед и с омекнали кости, колкото след гаврътването на шише от нашумяло тонизиращо лекарство. Гледайки като през мъгла към капитан Бигър, той много му напомняше на онзи тип дебеловрати и нискочели човекоподобни, заради които полицията прави хайка, та да ги разпита във връзка с неотдавнашното нападение на бижутерски магазин на Осмо авеню. Лицето му успешно наподобяваше цвета на вътрешностите на умряла риба и Джийвс, поглеждайки го с почтително съчувствие, имаше силното желание да върне розите върху страните му чрез два-три цитата от „Избрани творби на Марк Аврелий“, които му бяха дошли наум.