Джийвс запретва ръкави

— Да, сър. О, Яго, колко жалко за нея! Яго!26

— Ъ?

— Цитирах Славеят от Авон27.

— Тогава престани да цитираш проклетият Славей от Авон.

— Разбира се, сър, щом желаете.

Бил бе успял да възстанови в определена степен някои от функциите на тялото си. Да твърдим, че се чувстваше като цъфнала маргаритка би било грубо преувеличение, но поне възвърна говорните си способности.

— Капитан Бигър — изхриптя той, — дължа ви обяснение.

— Дължите ми три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса — опонира му капитанът с хладна безпогрешност.

Това отново накара Бил да потъне в морето на мълчанието, а капитан Бигър се възползва от спечеленото предимство, за да го нарече с единайсет ругателни определения.

Джийвс пое защитата в свои ръце, тъй като на Бил все още му се виеше свят след словесното кроше на единайсетата попържня.

— Невъзможно е да се отрече, сър, че при стеклите се обстоятелства вашето раздразнение е разбираемо поради факта, че неотдавнашните действия на Негова светлост са от такъв характер, че търпят известна критика. Но може ли човек наистина да вини Негова светлост за това, което се случи?

Този въпрос се стори на капитана прекалено лесен.

— Да — отвърна той без да се замисли.

— Сигурно забелязахте, сър, че употребих наречието „наистина“. Днес следобед Негова светлост пристигна на Епсъм Даунс с най-добри намерения и с капитал, предполагащ един разумен риск. Едва ли би могло да се очаква от него да предвиди, че две толкова необещаващи животни като Великолепната Люси и Майката на Уистлър ще триумфират на финала. Негова светлост не е ясновидец.

— Тогава можеше да се откаже от залозите.

— Тук съм напълно съгласен с вас, сър. Rem acu tetigisti.

— А?

— Латински израз, който може да бъде предаден на английски с разговорната реплика „На място го каза“. Аз настоявах Негова светлост да се откаже от вашия залог.

— Ти?

— Аз изпълнявах длъжността на негов секретар.

Капитанът се облещи насреща му.

— Да не си онзи тип с червения мустак?

— Именно, сър, въпреки че бих го описал по-скоро като червеникавокафяв, отколкото като червен.

Капитанът светна.

— Ти си бил неговият секретар, а? Чудесно! Значи ще му правиш компания в дранголника.

— Да се надяваме, че произшествието няма да има такъв тъжен край, сър.

— Какво имаш предвид с това „тъжен“? — полюбопитства капитан Бигър.

Последва неприятна пауза. Капитанът я прекъсна.

— Добре, хайде да свършваме. Няма смисъл да губим време. Ако бъдем точни, аз трябва да удържа на този овчеглав, козекрак дявол…

— Името е лорд Роастър, сър.

— Не, не е. Той е Пач Пъркинс. Та ако бъдем точни, на тебе Пъркинс, пълзяща долна твар такава, трябва да ти удържа и за бензина от Епсъм Даунс до тук, за поправката на колата ми, която нямаше да се счупи, ако не бях я издувал до дупка, за да не те изпусна… и — прибави след малко размисъл — за двете бири, които изпих, докато чаках да ми я оправят. Но аз не съм алчен. Искам си само трите хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса. Пиши чека.