Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Наистина е озадачаващо — казваше понякога умислено Ашуел. — Предлагат ти се хиляди тела, но си остава дяволски трудно да намериш нещо истински свежо и сочно.
— Всички, които са наистина много млади, са страшно бедни — там е проблемът — намесваше се Бодли. — Докато им дойде време да разцъфтят, вече имат струпеи, предните им зъби са опадали, кожата под косата им се бели… Ако ти трябва малка алабастрова Афродита, трябва да изчакаш точния момент, в който тя ще се превърне в паднала жена.
— Жалко наистина. Все пак, надеждата умира най-трудно. Току-що, в последния брой на „Повече забавления в Лондон“, прочетох за две момичета от един дом на Друри Лейн…
Уилям се опитва да си припомни имената им или името на съдържателката на публичния дом, опитва се да си представи съответната страница от справочника, но в главата му не се ражда нищо. Нищо, освен номера на къщата — запечатан в съзнанието му просто защото е съставен от деня и месеца на неговото раждане.
Вратите на публичния дом се разтварят пред Уилям в мига, в който той дръпва шнура на звънеца. Приемната е мрачна, а съдържателката — доста стара. Тя седи, сгърчена като джудже, на един диван, облечена цялата в тъмнолилаво, сключила в скута си сбръчканите си ръце, които напомнят на бароков портрет. Уилям няма и най-бледа представа как се казва тя или която и да било кобилка от нейната конюшня, затова споменава справочника „Повече забавления в Лондон“ и „онези момичета-двойката“.
Зачервените очи на старицата, плувнали в жълтеникава течност, прекалено гъста, за да става дума за сълзи, са неотклонно приковани в Уилям, с израз на съчувствие и объркване. Тя се усмихва и демонстрира равни и седефенобели зъби, но напудреното й чело е смръщено. Опира пръстите на двете си ръце едни в други и свежда нос към тях. Дебела сива котка надниква иззад дивана, вижда Уилям и се оттегля отново.
Внезапно старицата затваря ръце и издига развълнувано длани нагоре, като че ли отговорът ще падне в тях от небесата — или поне от тавана.
— Двете момичета! — възкликва тя. — Разбира се! Близначките!
Уилям кимва. Не си спомня да са били близначки по времето, когато са били коментирани в справочника, но несъмнено първият разцвет на младостта им е преминал и се е наложило да бъде измислено нещо ново, с което да се привличат клиентите. Съдържателката притваря доволно клепачи — влажни, прилични на суров бекон — и се усмихва.
— Клеър и Алис — така се казват, сър. Трябваше да се досетя — джентълмен като вас би се ориентирал към най-добрите ми момичета — най-забележителните, най-специалните.
Акцентът и начинът й на изразяване го карат да се замисли дали не е чужденка — ако е така, би било трудно да се прецени дали е изискана или й липсва възпитание.
— Ще им кажа да се подготвят, за да ви приемат.
Тя се изправя, но не става по-висока от това. Безкрайни ярдове тъмна коприна се повличат след нея от дивана. Явно има намерение да го поведе направо към стълбите. Спира само за миг, замълчава театрално, свела поглед към пода, като че ли се смущава да говори за такива неща:
— Може би, сър, за да не ви безпокоя, когато си тръгвате…
И тя отново насочва сълзящите си очи нагоре, към него.
— Разбира се — отвръща Уилям и се взира в отвратително ухиленото й лице в продължение на пет секунди, преди да зададе следващия въпрос. — А… каква е цената, мадам?
— О, разбира се, извинете ме. Десет шилинга, ако обичате.
Тя се кланя, докато Уилям отброява монетите, после дръпва едно от тънките шнурчета, които висят край перилата.
— Само няколко минутки, сър, повече не им трябва. Разположете се удобно в някой от шезлонгите — можете да пушите, ако желаете.
„Значи е от онези бардаци“, мисли Уилям Ракъм, но вече е късно да се откаже, пък и от всичко най-много му трябва удовлетворение на желанията.
Само и само за да гледа пурата вместо отблъскващото лице на съдържателната, Уилям се разполага на един шезлонг и пали пура в очакване предишният клиент да си свърши работата. Несъмнено къщата има друго, задно стълбище, откъдето онзи ще се измъкне, после ще сменят чаршафите, а после… Уилям дъвче ядосано пурата си, като човек, който току-що си е купил билет за долнопробно панаирджийско представление, на което ръкавите на илюзиониста са видимо издути от всякакви приспособления и навсякъде се носи миризма на зайчарник.