Аленото цвете и бялото

— Опитайте се да се представите по-добре — подтиква той Клеър и Алис и разделя притиснатите им едно в друго тела. Отбелязва, че всяко потънало в пот тяло носи отпечатъка от изхвръкналите ребра на другото. Обръща ги, търкаля ги насам-нататък с надеждата, че ще попадне на някой отвор, неоткрит от предишните клиенти. Похотта му избива в подобие на сомнамбулен унес; той настоява за нови и нови волности, с глас, който и сам не разпознава, а те се подчиняват като смътни силуети, видени в тежък сън.

Той вече почти не осъзнава какво говори, когато хваща Алис за китките и дава нареждане, което ще измени много житейски пътища.

Момичето поклаща глава.

— Това не го правя, сър. Съжалявам.

Уилям пуска бавно китките й — една по една. Веднага, щом усеща, че едната й ръка е свободна, Алис плахо прибира една къдрица зад ухото си. Уилям я издърпва рязко така, че тя пада обратно на бузата й.

— Как така „не го правиш“? — той гледа ту Алис, ту Клеър, която, преценила, че изпитанието е приключило, плахо придърпва нощницата нагоре към раменете си.

— И аз не, сър.

Уилям отпуска длани върху голите си колене. Толкова е вбесен, че не намира думи. Кръвта плъзва нагоре от долните части на тялото му. Бузите и вратът му пламват.

— Да можехме, да го направим, сър — казва Алис и заема обичайното си място на леглото до Клеър. — Ама не можем.

Уилям посяга в унес към панталона си.

— Странно — мърмори той, — да отказвате тъкмо това, а да се съгласявате с… е, с други работи.

— Съжалявам, сър — повтаря по-голямата (очевидно е по-възрастна). — Знам, че и Клеър съжалява. Не че имаме нещо против вас, сър. Честно, не го правим за никого, сър. Честно, ще се скапем, съвсем ще се скапем, и няма да струваме и пукната пара, няма да ни харесвате, сър.

— О, защо? — Уилям долавя проблясък на надежда. — Че аз няма да ви виня за това, нали разбирате. Пък и няма да има значение, няма да искам нищо повече, само това и край — можете дори да си затворите очите, ако искате.

Лицата на момичетата погрозняват от притеснение.

— Моля, сър — настоява Алис, — не ни принуждавайте; не го можем това и толкоз, и прощавайте, ако сме ви обидили нещо. Но мога да ви помогна, сър, ще ви дам едно име — на едно… момиче, тя ще направи всичко, което пожелаете.

Уилям, който се облича в много мрачно настроение, търси единия си жартиер и не е сигурен, че е чул правилно.

— Какво каза!?

— Мога да ви кажа кой ще ви свърши работа, сър.

— О, така ли? — той се изправя, готов да отприщи яда си от поредния курвенски номер. — Някаква въшлива вещица от Бишопсгейт, нали?

Алис е видимо смутена.

— О, не, сър! Момичето е от класа — работи в страхотно заведение — на Силвър Стрийт, сър, близо до Риджънт Стрийт. Държи го госпожа Кастауей — и разправят, че това момиче било най-доброто в цялото заведение. Хем е родна дъщеря на съдържателната, сър — викат й Шугър.

Междувременно Уилям се е облякъл и е възстановил душевното си равновесие; ако някой го види сега, може да го сбърка със свещеник или служител на някое благотворително дружество, дошъл да ги накара да потърсят по-почтен живот.