Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
Остави писмените пособия в ъгъла на матрака. Беше нервен, сякаш се бои да се доближи до нея.
Жената забеляза, че Теяйо се стреми да не се набива на очи — седеше, без да помръдне, със сведена глава. Заговорниците не му обръщаха ни най-малко внимание.
— Ще ви послушам, но искам в замяна вода, много вода, сапун, одеяла, тоалетна хартия и възглавници, както и лекар. Искам да идва човек, когато чукна на вратата, и по-прилични дрехи. Топли мъжки дрехи.
— Никакъв лекар! — извика похитителят. — Действай!
Бе твърде неспокоен и Соли не посмя да го дразни допълнително. Прочете заявлението, преписа го с едрия си детински почерк — тя рядко пишеше на ръка — и му го подаде. Той само му хвърли един поглед, сетне без нито дума повече бързо изведе останалите от стаята. Отидоха си с трясък.
— Дали пък не трябваше да откажа?
— Струва ми се, че не — реагира Теяйо. Внезапно се изправи, обаче тутакси седна, защото му се зави свят. — Умееш да се пазариш.
— Ще видим къде ще му излезе краят. О, Господи, какво ли става?
— Навярно Гатай не желае да изпълни тези изисквания, но щом Вое Дайо и Екумените научат, непременно ще упражнят натиск.
— Дано да побързат. Сигурно кралството е доста объркано и се мъчи да прикрие цялата работа, за да не се изложи — дали има такава вероятност? Колко ли ще могат да удържат? Ами твоите хора? Няма ли да се опитат да разберат ситуацията около теб?
— Несъмнено — отвърна той с характерната си вежливост.
Странно как неговите сковани маниери, които винаги я бяха отблъсквали, тук й въздействаха съвсем иначе: тая сдържаност и спазване на формалностите я караха да се чувства още част от мирозданието извън тясната килия. О, те пак ще се върнат там, където нещата са далеч по-трайни. „Всъщност какво значение има дали животът е траен?“ — питаше се тя и не можеше да си отговори. Никога до днес не се бе замисляла над подобен въпрос. Но тези млади патриоти обитаваха един свят с твърде крехко равновесие. Искания, насилие, бързане — и всичко това защо? Заради някакъв фанатизъм, омраза, власт.
— Щом излязат, и почвам да се плаша — тихо си призна Соли.
Офицерът се прокашля:
— Аз също.
Упражнения.
— Хвани се… Не, дръж се добре, не съм от стъкло! Ето така!
— Чакай! — изпъшка той усмихнат и развълнуван, докато тя му демонстрираше хватката, а пленникът я повтори.
— Хубаво. Сега застани тук. — Последва силен удар. — Видя ли?
— Ай! Боли ме!
— Извинявай, Теяйо, не помислих за раната ти… Как си? Наистина съжалявам…
— О, Камие! — възкликна райга, седна и стисна челюсти за миг. Няколко пъти си пое дълбоко дъх. Пратеничката коленичи пред него разкаяна и разтревожена.
— Това — каза той, като едва успяваше да диша, — това не е честна игра.
— Естествено, та ние тренираме айджи. На Земята има една поговорка, че всичко е честно само в любовта и войната. Ох, толкова съжалявам, много глупаво беше от моя страна.
Мъжът се разсмя накъсано и тъжно, после тръсна глава.
— Покажи ми отново. Тъй и не разбрах какво стана.
… Упражнения.
— А какво правиш с ума си през същото време? — запита тя.
— Нищо.
— Оставяш го да се рее ли?
— Ами. Да не би аз и той да сме разделени?
— Така значи, Теяйо… Не се ли съсредоточаваш върху нещо? Осланяш се просто на импровизацията?
— Съвсем не.
— Доколкото схващам, не му позволяваш да се рее.
— На кого? — възкликна сприхаво затворникът.
Пауза.
— Може би мислиш за…
— Не — прекъсна я той. — Тихо.
Дълго мълчание, почти четвърт час.
— Райга, не мога. Даже мозъкът ме сърби. Откога вършиш всичко това?
Пак мълчание; неохотен отговор:
— От двегодишна възраст.
Военният излезе от своята напълно отпусната поза и наведе глава, за да изпъне мускулите на шията си. Тя го наблюдаваше.
— А пък аз все се питам какво означава дълготраен живот — въздъхна Соли. — Нямам предвид неговата продължителност, та аз съм живяла единайсет хиляди години, но в момента този факт не е важен. Става въпрос за… Ако гледаш на битието като на трайно явление, това променя много неща. Също като да имаш деца. Дори само да поискаш да имаш деца. Някак се създава друго равновесие на силите. Странно. Замислила съм се над подобни теми сега, когато шансовете ми за успех са значително намалели…