Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
Майк за малко щеше да се засмее.
— А тази сутрин мотоциклетът изчезна. След като го открих, край мене мина нашият приятел Фос. Той изглеждаше много разстроен и възбуден…
— Къде го видяхте? — попита Майк бързо.
— Той мина край къщата ми. Аз стоях на вратата, пушех лулата си и го поздравих, без да знам кой е. Едва като се обърна видях, че е мистер Фос. Каза ми, че току-що посетил някого и че след един час щял да има друга среща.
— В колко часа беше това? — попита Майк.
— Струва ми се, че беше десет и половина — старият човек се замисли. — Не съм напълно сигурен. Беше малко, преди да си легна.
Майк си обясняваше думите на Фос. Грегори го е отпратил, като му е заръчал да се върне, след като Мендоза си отиде.
Лонгвал се обърна към Хебуорд:
— Когато филмът ви бъде готов, ще трябва да ми го покажете.
— Разбира се, мистер Лонгвал.
— Не знам защо чувствувам толкова силен интерес — каза той. — А преди няколко седмици нищо не разбрах от филма.
Секретарят потропа, погледна през вратата и попита:
— Желаете ли да говорите с мис Мендоза?
Джек Хебуорд пламна.
— Не — каза той късо.
— Тя каза… — започна секретарят.
Само присъствието на почтения мистер Лонгвал предпази Джек да не даде израз на яда си над Стела Мендоза, както при друг случай е правил.
— Вчера я видях — каза мистер Лонгвал. — Най-напред помислих, че правите снимки някъде наблизо, но мистер Фос ми каза, че се заблуждавам. Тя е очарователно младо момиче, нали?
— Да — каза Джек Хебуорд сухо.
— Тя изглежда много мила — продължи Лонгвал, без да знае, че настроението на Хебуорд спрямо нея е много лошо.
— Мила и нежна — измърмори Джек Хебуорд, когато старият човек си отиде. — Чухте ли, Бриксан? Ако Стела е мила и нежна, то за дявола може да се каже, че е от шоколад.
22
Главата
На излизане Майк срещна Стела пред входа на ателието и си спомни, че е канена на обяд в Гриф Товер. За голямо свое учудване, тя прекоси улицата и се упъти към него.
— Искам да говоря с вас, мистер Бриксан. Пратих да ви търсят вътре.
— В такъв случай поръчката ви е грешно предадена на мистер Хебуорд.
Тя сви рамене в знак на презрение към Хебуорд и всичко около него.
— С вас исках да говоря. Вие сте детектив, нали?
— Да — каза Майк в напрегнато очакване.
— Автомобилът ми е зад онзи ъгъл. Можете ли да дойдете с мен?
Майк се поколеба. Много му се искаше да поговори с Адела, въпреки че нищо ново не можеше да й каже.
— С удоволствие — каза той след кратко колебание.
Стела караше колата с голяма опитност и всецяло беше отдадена на кормуването… През цялото време на пътуването не каза нищо. От уютната й красиво наредена стая, се откриваше великолепна гледка към Сам Доунс. Майк чакаше с нетърпение да чуе Стела.
— Мистер Бриксан, трябва да ви съобщя нещо, което впрочем може би знаете. Не зная какво ще си помислите за мен, когато чуете това, което ще ви кажа, но трябва да се реша. Повече не мога да мълча.
Остро позвъняване я прекъсна.
— Телефонът. Извинете за момент.
Тя бързо излезе, като остави вратата леко отворена. Майк чу нейните бързи и ядосани отговори.
След това млъкна за известно време — тя слушаше, без да отговори. Десетина минути по-късно, тя се върна в стаята. Очите й блестяха, бузите й бяха зачервени.
— Нали няма да се сърдите, ако отложа за по-късно моето съобщение.
Тя беше говорила с Грегори Пене, в това Майк беше уверен, макар че през целия разговор тя нито веднъж не спомена името му.
— Такъв удобен случай не би ви се удал друг път, мис Мендоза? — каза той окуражително.
Тя прехапа устни.
— Да, зная, но имам съображения, заради които в този момент не мога да говоря. Ще ме посетите ли утре?
— Разбира се — каза Майк учтиво. Той беше доволен, че си отиваше.
— Да ви откарам ли с колата?
— Не, благодаря.
— Поне да ви откарам до града. Аз и без това отивам в същата посока — предложи тя.
„Разбира се, че отива в същата посока, щом отива в Гриф Товер“ — си мислеше Майк. В това той така беше уверен, че не си даде труд да я попита. Като стигнаха до хотела, Стела дори не почака Майк да стъпи на тротоара и веднага продължи пътя си.
— Имате телеграма — каза управителят на хотела.
Майк влезе в стаята на управителя и излезе с една телеграма, която бързо разтвори. В първия миг той не можа да разбере съдбоносната вест, която телеграмата носеше. Майк прочете повторно:
„Тази сутрин намерена глава в околността на Гобхем Камън. Елате веднага в полицейския участък Липерхеел.