Няма време за сбогом

— Откраднато ли е нещо? — попита жената.

Партньорът й стоеше до нея. Килна назад фуражката си и се почеса по главата.

— Не, доколкото видяхме — отвърнах аз. — Не проверих щателно, но изглежда, че нищо не липсва.

— Нанесени ли са някакви щети? Вандализъм?

— Не, нищо такова.

— Трябва да проверите за отпечатъци — обади се Синтия.

— Моля? — попита мъжът.

— Отпечатъци. Нали това правите, когато е извършено влизане с взлом?

— Госпожо, боя се, че няма доказателства за влизане с взлом. Всичко изглежда наред.

— Но тази шапка беше оставена тук. Това показва, че някой е влизал. Заключихме къщата, преди да излезем.

— Твърдите, че някой е влязъл в дома ви, не е взел и не е разбил нищо, а само е оставил шапка на масата в кухнята? — попита жената.

Синтия кимна. Представих си как изглеждаше това на полицаите.

— Мисля, че ще ни бъде трудно да накараме някого да дойде да снеме отпечатъци — каза жената, — когато няма доказателства, че е извършено престъпление.

— Може би е само груба шега — добави партньорът й. — Възможно е някой ваш познат да се е позабавлявал с вас.

„Много смешно — помислих си аз. — Виж ни, умираме от смях.“

— Няма следи ключалката да е разбита — продължи той. — Вероятно някой, на когото сте дали ключ, е влязъл и е оставил шапката, като е решил, че е ваша.

Погледът ми се плъзна към празната кукичка, където обикновено държахме резервния ключ. Онази сутрин забелязахме, че е изчезнал.

— Можете ли да изпратите полицай да наблюдава къщата в случай, че някой пак се опита да влезе? — попита Синтия. — Само да го спре и да разбере кой е. Не искам да го наранява, който и да е.

— Синти — предупредих я аз.

— Госпожо, опасявам се, че няма причина за това. Не разполагаме с толкова много хора, че да поставим пост пред дома ви без основателна причина — отговори жената. — Но ако пак има проблем, обадете се.

Ченгетата се извиниха и си тръгнаха. По всяка вероятност, щом се качиха в патрулната кола, те се бяха посмели хубаво за наша сметка. Представих си как изглеждаме в полицейския регистър. Обаждане за странна шапка. Всички в участъка щяха да се хилят.

Седнахме до масата в кухнята, без да разговаряме. Шапката беше между нас.

Грейс влезе, след като безшумно се бе промъкнала надолу по стълбите, посочи я и се усмихна.

— Може ли да си я сложа?

Синтия грабна шапката.

— Не.

— Отивай в леглото, миличка — рекох аз и тя послушно тръгна.

Синтия не пусна шапката, докато не си легнахме.

През нощта пак не можах да заспя. Втренчих се в тавана и се замислих как в последната минута Синтия бе забравила да вземе кутията със спомените за катастрофалната среща с ясновидката в телевизионното студио и как бе изтичала в къщата, докато Грейс и аз чакахме в колата.