Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Бих могъл отново да се видя с Тълби и да я помоля да разпита сред своите сънародници за отвлечено китайско момиче — предложи Ма Жун.
Внезапно му бе хрумнало, че в сравнение с Тала и госпожа У изгората му е направо цвете.
— Да, добра идея, Ма Жун. Може би Нефритова Звезда е била затворена в някакъв долнопробен вертеп в северната част на града. Първо обаче ще трябва да събереш повечко сведения за Сенсан. Ако госпожица Нефритова Звезда наистина е била отвлечена, рано или късно ще пипнем негодниците. Но неотложната ни задача в момента е да открием убиеца от храма, преди да е извършил ново престъпление. Дръзкото покушение срещу теб снощи показва колко е опасен.
На вратата се почука и на прага се появи един слуга.
— Господин Ли Мей отново е тук, господарю. Много ще ви бъде благодарен, ако му отделите минутка-две. — Поканете го да влезе — съдията се обърна към двамата си помощници: — Стори ми се преди малко, че Ли има нещо наум, но префекта не му даде да се изкаже.
Щом видя, че магистратът не е сам, сарафинът видимо се притесни.
— Седнете, господин Ли — нареди нетърпеливо съдията. — Тези двама мъже са мои доверени помощници.
Ли Мей седна на стола, който му предложи Хун. Внимателно приглади полите на сивата си роба и като погледна спокойно съдията изпод тежките си клепачи, каза:
— Много съм ви задължен, че благоволихте да ме приемете, ваше превъзходителство. В присъствието на господин У не можех да говоря свободно — той се прокашля. — На първо място бих искал да подчертая, че все още смятам госпожица Нефритова Звезда за моя годеница и възнамерявам да се оженя за нея веднага щом бъде открита, каквото и да й се е случило през тези шест месеца — той стисна решително тънките си устни. После продължи: — Второ, подразбрах, че съзнателно не споделяте с баща й новопоявилите се факти по съдебния случай, за да не го нараните. Напълно съм готов да приема истината, колкото и сурова да е тя — той се вгледа изпитателно в съдията.
— Съжалявам, господин Ли, но мога само да повторя онова, което казах сутринта и на господин префекта — посетителят кимна сдържано и съдията продължи: — Както и да е, вие можете много да ми помогнете в разследването, ако ми разкажете какво точно сте пред приели миналата година с префекта, за да откриете девойката.
— На драго сърце, ваше превъзходителство. Тогава отидох лично в южните квартали и се опитах дискретно да науча нещо. Нищо не излезе и тогава наредих на секретаря си, тукашен човек, който познава много хора, да разпита из подземния свят. Но и той удари на камък — сарафинът хвърли бърз поглед към съдията и продължи: — Убеден съм, че госпожица Нефритова Звезда е била отвлечена не от местни хора, а от банда скитници, които са я отвели със себе си — той прокара ръка по морното си чело. — Обърнах се писмено за помощ към гилдиите на търговците на скъпоценности в петте най-близки окръга, като приложих графични копия от портрета на моята годеница. И това не даде резултат — той въздъхна дълбоко. — Негово превъзходителство се оказа съвсем прав, като ме упрек на, че не съм посъветвал господин У да се обърне незабавно към съда. Уповавам се на небесата, че още не е прекалено късно. Ако благоволите да разпратите писма до магистратите…
— Точно това възнамерявам да сторя, господин Ли. Бихте ли ме снабдили с десетина копия от портрета на госпожица Нефритова Звезда?
Въпросът като че ли смути сарафина.
— Да, но… в момента не разполагам с такива, ваше превъзходителство. Но ще направи всичко възможно…
— Добре. Добавете и подробно описание. Впрочем портретите вероятно са били работа на брат ви? Като професионален художник той…
Лицето на сарафина пребледня.
— Аз прекъснах всякакви отношения с него, ваше превъзходителство — каза той. — Съжалявам, но трябва да споделя с вас, че той е твърде разпуснат морално. Дълги години живя в къщата ми и аз изцяло го издържах. Пръста си не помръдваше, само мацаше някакви платна или пък четеше едни такива безумни книги за алхимия и нови философски учения. Нощем играеше комар из разни дупки, пиянстваше по кръчмите или още по-лошо. Движеше се из същите среди, както и госпожа У, затова…
Той млъкна и прехапа устни.
— Госпожа У ли казахте? — запита смаян съдията.
— Не биваше да споменавам името и — отвърна разкаяно Ли. — Но тъй и тъй вече го направих, затова поне да ви кажа, поверително, разбира се, че познавах и мъжа, с когото тя живееше преди брака си с господин У. Беше способен майстор на ковани накити, често съм ползвал услугите му. Но се бе събрал с едни хаймани и сам тръгна по лош път. Когато я изостави, тя дойде да ми се моли за някаква работа, например да я взема за продавачка в моя магазин. Точно тогава я видя господин У и се заплесна по нея. Бях решил да го предупредя с какви хора се е събирала дотогава, но тя ми се закле, че не се е замесвала в нищо нередно, и тържествено ме увери, че ще на прави всичко възможно, за да бъде добра съпруга. Не можех да не призная, че наистина е предприемчива и способна жена, затова премълчах съмненията си и женитбата се състоя, миналата година на петнайсетия ден от петия месец. Убедих се, че нещата вървят добре и тя много му помага. За съжаление двете с Нефритова Звезда не се спогодиха.