Привидението от храма

— Не бих искала да ви отнемам излишно време, пък и самата аз бързам, тъй като мъжът ми не бива да узнае за моето посещение. Затова моля да ми позволите да пропусна формалностите на етикета и да говоря по същество.

Домакинята наклони грациозно глава и госпожа У продължи:

— Тази сутрин съпругът ми е отишъл при негово превъзходителство, за да ме обвини в съучастие при отвличането на дъщеря му Нефритова Звезда.

От удивление третата съпруга изпусна чашата и тя се разби на мраморните плочки.

— О, много съжалявам! — възкликна разкаяно госпожа У. — Как можах да постъпя така глупаво, да ви говоря изневиделица за сериозни неща. Разбира се, че трябваше най-напред да ви запозная с предисторията. Моля ви, нека ви помогна да съберем парчетата.

След малко двете заеха отново местата си и госпожа У продължи направо:

— Разбира се, и през ум не ми е минавало да вредя по някакъв начин на дъщеря му. Иска ми се с вас да споделя как точно стоят нещата, защото вие сте омъжена отскоро и ще ме разберете най-добре. Надявам се, че след това ще благоволите да изложите пред съпруга си същината на нашия разговор, за да узнае той какво всъщност се крие в дъното на тази объркана история.

— Нищо не мога да ви обещая, преди да съм изслушала докрай думите ви, госпожо У — отвърна домакинята с мех, но сдържан тон.

— Разбира се! — нетърпеливо се съгласи гостенката. Учтивостта и започваше осезаемо да се изчерпва. — Нека първо ви съобщя, че наистина обичам съпруга си. Той е два пъти по-възрастен от мен, разбира се, но е благ и внимателен и ми дава сигурността, от която се нуждая. Преди брака с него бях онова, което хората наричат „изоставена жена“, с други думи, не се ползвах с добро име. Но не му е сега времето и мястото за обяснения. Важното е, че когато У се ожени за мен, беше вдовец от три години. Имаше само една дъщеря, Нефритова Звезда. Направо я боготвореше, но, да ви кажа честно, тя не е от най свестните. Доста безлично девойче на осемнайсет години с преждевременен интерес към момчетата. Исках да я постегна малко, но се намеси баща й и заяви, че сам ще се занимава с възпитанието и. Беше извънредно силно привързан към нея. Може и сам да не го е съзнавал, но аз наблюдавах отстрани и ви говоря самата истина. Разбира се, не съм му го казвала, но все пак го предупредих, че тя застава между нас двамата и затова е най-добре да я омъжим, колкото може по-скоро. Това постави началото на без брой дрязги — тя сви рамене и продължи: — Разбира се, случва се съпрузи да се посдърпат, неизбежно е дори. Но когато разбрах, че момичето си има приятел, сметнах за свой дълг да предупреди баща й, а това преля чашата. Но и това беше нищо в сравнение с кавгата, която ми вдигна, когато дъщеря му избяга с любовника си. Започна да крещи, че аз съм я била убила, че съм била скрила някъде трупа и. После се поуспокои, осъзна, че е наговорил безразсъдни приказки. Но пък започна да развива теорията, че съм организирала отвличането й, за да я продам в някой бардак. Представяте ли си!