Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Никой от мъжете, които бяха арестувани заедно с него, никога не говори за договорите, които всеки от тях е подписал с краля в затъмнените стаи под Тауър, където стените са дебели, а резетата на вратите са пуснати и само кралят стои в ъгъла на стаята, докато неговият палач завърта един лост на дибата и въжетата се впиват здраво. Но хората шушукат, че техните споразумения за уреждането на огромни дългове били подписани със собствената им кръв.
Братовчед ми Джордж ми пише кратко:
Спокойно можеш да оставиш момчетата си при мен; те не попаднаха под никакво подозрение. Аз съм по-беден, отколкото бях, и съм прогонен от дома си; но все още мога да ги подслоня. По-добре ги остави при мен, докато шумът утихне. Безсмислено е заради тях хората да се насочат към теб. По-добре е да си стоиш кротко там.
Не говори с никого и не се доверявай на никого. Времената са тежки за бялата роза.
Изгарям писмото и не отговарям.
Абатство „Сион“, Брентфорд, западно от Лондон
Пролетта на 1509 г.
С всяка година кралят става все по-недоверчив, оттегляйки се във вътрешните стаи на дворците си, където седи с майка си и отказва да допусне каквито и да е непознати да пристъпят прага, удвоява броя на телохранителите, които стоят на вратата му, преглежда безкрайно, наистина безкрайно, сметководните си книги, обвързвайки мъже, вече доказали предаността си, да поддържат мира с огромни глоби, отнема земите им като гаранция за добро поведение, иска от тях подаръци, с които да докажат добронамереността си, намесва се в съдебните дела и прибира таксите. Сега дори самото правосъдие може да бъде купено, като се плати на краля. Безопасността може да бъде купена с една такса, внесена в хазната му. В отчетите могат да се впишат определени думи на цената на един подарък за когото трябва, или заличени срещу подкуп. Нищо не е сигурно, освен че парите, предложени на кралската хазна, могат да купят всичко. Предполагам, че моят братовчед Джордж Невил е почти разорен, плащайки всяко тримесечие за свободата си; но никой не смее да ми пише и да ми го съобщи. От време на време получавам писма от Артур и Хенри, но те не споменават ареста на своя домакин и завръщането му — един съсипан човек, прогонен от дома, който беше неговата гордост. Те са само на по шестнайсет и четиринайсет години, но вече знаят, че за мъжете от нашия род е добре да си мълчат. Родени са в най-даровитото, начетено, вечно търсещо нови знания семейство в Англия, а са научени да си държат езиците зад зъбите от страх да не бъдат отрязани. Знаят, че ако в теб тече кръвта на Плантагенетите, е добре да си се родил и ням, и глух. Чета невинните им писма и ги изгарям веднага след прочитането. Не смея да запазя дори тях, добрите пожелания на моите момчета. Никой от нас не смее да притежава нищо.
Вдовица от четири години, без изгледи за помощ, с пари, които едва стигат за прехрана, без покрив над главите на децата ми, без зестра за дъщеря ми, без съпруги за синовете ми, без любим, без приятели, без шанс за повторна женитба, тъй като никога дори не виждам мъж, който не е свещеник, аз стоя на колене по осем часа всеки ден редом с монахините, съблюдавам часослова, и забелязвам как молитвите ми се променят.
През първата година се молех за помощ, през втората — за освобождение. Към края на третата година се моля крал Хенри да умре и майка му да се провали в пъкъла, за завръщането на моята династия Йорк. В тишината съм се превърнала в озлобена бунтовница. Проклинам Тюдорите да се продънят в ада и започвам да се надявам, че проклятието, което братовчедка ми Елизабет и майка ѝ стовариха върху тях, ще се сбъдне през идните дълги години, довеждайки до края на Тюдорите и погубването на техния род.
Абатство „Сион“, Брентфорд, западно от Лондон
Април 1509 г.
Научавам вестта първо от старата портиерка в абатството, която идва до вратата на килията ми и я разтваря широко, без да почука. Урсула е в леглото си и не се размърдва, но Джефри спи в моето тясно легло, сгушен в прегръдките ми, и подава главица, когато Джоан нахълтва в стаята и казва: