Снежния човек

— Прилича на местопрестъпление — установи той. — Кръв, трупове, преобърнати мебели.

Бьорн Холм и Магнюс Скаре мълчаливо проследиха погледа му. В помещението светеше само една крушка, увиснала на кабел от греда на тавана. В единия край на плевника имаше грубо скован дърводелски тезгях, а зад него — табло с окачени инструменти: чукове, триони, клещи, бургии. Не се виждаха електрически джаджи. В другия край на помещението, зад телена мрежа, кокошките седяха по рафтовете на стената или крачеха с отсечени движения върху постланата слама. Насред помещението, върху сива, необработена, изпоцапана с кръв дъска, лежаха три обезглавени кокошки. До преобърнатия дръвник се мъдреха трите отсечени глави. Хари лапна цигарата и без да я пали, направи крачка напред, като внимаваше да не стъпи в кръвта, приклекна до дръвника и огледа внимателно кокошите глави. Светлината от фенерчето на химикалката му се отрази матово в мъртвите очи. Вдигна едно бяло отскубнато перо. Краят му изглеждаше опърлен. Огледа гладките ръбове на шиите, където стопанката бе отсякла главите. Съсирената вече кръв бе почерняла. Хари знаеше, че това отнема не повече от половин час.

— Нещо интересно ли видя? — поинтересува се Бьорн Холм.

— Мозъкът ми е професионално увреден, Холм. В момента по навик анализира как е настъпила смъртта на тази кокошка.

Скаре се разсмя гръмко и описа кавички с пръсти във въздуха:

— „Кърваво тройно убийство. Вуду поклонници са отнели живота на три кокошки. Случаят е поверен на Хари Хуле.“

— По-интересно е, че не виждам нещо — промърмори Хари.

Бьорн Холм повдигна вежда, огледа се и кимна няколко пъти.

Скаре погледна недоверчиво двамата си колеги.

— И какво липсва?

— Оръжието на убийството — отвърна Хари.

— Убила ги е с брадва. Единственият нормален начин да заколиш кокошка.

— Ако ги е заколила стопанката, сигурно е оставила брадвата на мястото ѝ — изсумтя Скаре. — Селяните са много подредени хора.

— Съгласен съм — кимна Хари, докато се ослушваше. Кудкудякането идваше от всички посоки. — Точно затова ме изненада, че дръвникът е прекатурен върху пода, а заколените кокошки лежат в безпорядък. А брадвата не си е на мястото.

— Не си е на мястото? — Скаре забели театрално очи, за да покаже на Холм колко го отегчават тези безсмислени изводи.

— Скаре, съветвам те да се поогледаш малко — нареди Хари, без да вдига поглед.

Холм посочи на колегата си таблото зад дърводелския тезгях.

— Мамка му — отрони Скаре.

Между чук и ръждясал трион ясно се виждаха очертанията на малка брадва.

Отвън долиташе кучешки лай, скимтене и виковете на полицая, които отдавна вече не звучаха окуражително и бодро.

Хари разтърка брадичка.

— Претърсихме целия плевник. По всичко личи, че Силвия Утершен е напуснала помещението внезапно, преди да е приключила с почистването на кръвта и птиците, и е взела брадвата със себе си. Холм, можеш ли да установиш поне приблизително кога е настъпила смъртта на кокошките по телесната им температура в момента?