Бедствие на високи токчета

— Килимите? — Какво им е имало на килимите?

— Понамирисваха лекичко. Установихме, че вандалите…

— Вандали! Значи не е бил само един? — Тя потърка челото си.

— На видеото се виждат двама мъже. Лицата им са скрити от шалове и шапки. Няма начин да установим кои са.

— Как са влезли?

— Изглежда, че някак са проникнали с взлом.

Бренди уплашено си пое въздух.

— Вероятно някой ги е пуснал. Ще усъвършенстваме охранителните средства в портиерната. Моите извинения, госпожице Майкълс, това никога преди не се е случвало и никога няма да се повтори. — В тона му действително се усещаше съжаление.

Бренди потрепери. Предполагаше, че все някога отново ще почувства сигурност.

— Оценявам това, Ерик. А какво за килима?

— Вандалите са се изходили в хола, затова почистихме всички килими.

Бренди размисли. Никога нямаше да се почувства в безопасност в този апартамент. И никога нямаше да върви боса из него.

— Бояджиите премахнаха всички графити по стените. Дрехите ви заминаха за химическо чистене. Апартаментът изглежда страхотно. Позволих си да сменя матрака ви с нов. Същата марка, същият десен, а чистачите оправиха леглото. През нощта може да спите като къпана. — Ерик се престараваше, за да гарантира, че тя няма да заведе дело срещу него или дружеството му.

Ако знаеше колко зле й върви напоследък, сигурно той щеше да заведе дело срещу нея, че му е донесла лош късмет.

Бренди хвърли поглед към дългата маса, където около Роберто се бяха скупчили приличащите на главорези мъже. Гласовете им кънтяха, но тя не разбираше и думичка. Всъщност… А, явно говореха на италиански.

— Благодаря, Ерик. Оценявам помощта ви. Ще ви уведомя дали ще остана, или предпочитам да се преместя заради преживените неприятности.

— Напълно ще ви разбера, ако решите да се преместите. Не се притеснявайте, че ще сте в нарушение на договора за наем. — Ерик звучеше толкова ентусиазиран, че Бренди се зачуди дали все пак не е разбрал отнякъде за лошия й късмет.

— Благодаря. — Тя погледна екранчето на телефона. За нейно учудване Глен още беше на линия. Мислеше си, че той ще прекъсне, разярен. Затова го включи, бърборейки: — Току-що бях уведомена, че се е наложило почистване на килимите в апартамента ми, понеже вандалите са се облекчили върху тях. Полицията няма никаква представа кои са тези типове. А хазяинът много ще се зарадва, ако се изнеса. Е, господин Силвърстийн, наистина ли вярвате, че съм в настроение да бъда покосена от някакъв нафукан италианец без морал и с крадливи пръсти? Бихте ли обвинили мъж, дори той да е обратен, в нарушение на служебния си дълг, задето е измъкнал господин Бартолини от панделата?

— Госпожице Майкълс, не исках да кажа…

— Не, не се извинявайте. Просто си спомнете, че е трудно да си ответник по дело за полова дискриминация. — Надяваше се, че добродушният й укор ще докара Глен до бясно изстъпление. — Довечера трябва да сортирам някои неща за изхвърляне. Да разчитам ли на вас, че ще станете бавачка на господин Бартолини? Плащам десет долара на часа!