Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— Тази си я бива — отбеляза първият.
— Да — съгласи се колегата му, — но бързо развя белия байрак.
— Пусна му кръв — възрази първият.
— Но не му счупи носа. И не го изрита по ташаците.
— Така си е — съгласи се първият и двамата си тръгнаха.
Опрях гръб о стената и се свлякох на пода. Пипнах си носа: наболваше ме, но ченгето беше право — вече почти не ми течеше кръв.
Беше ми крив целият свят — не се бях чувствал така кажи-речи от деня, когато се отказах от актьорството. Първо Сид, после и Роза. Да не говорим пък за убийствата. Най-гадното бе, че не можех да виня никого. Искаше ми се да стоваря цялата вина върху Джон Дългуча, върху малката му уличница, върху някой друг. Но както и да го гледах, сам си бях виновен. Знаех в какво се забърквам, когато се съгласих да работя за сводника — просто реших да не се притеснявам за това. Знаех какво върша, когато натопих Сид, че ми е дал информация, а после набутах между шамарите и Роза.
Бях готов да се обзаложа, че в скоро време няма да ми се отвори случай да й набутам нищо друго. Налагаше се да си намеря друга, за която да си мисля с мастурбационни цели.
Насилих се да се изправя на крака и криво-ляво изкретах от полицейския участък. Не беше зле да се поизтупам, но не ми се занимаваше. Не беше зле да повикам и такси, но нямах сили.
Известно време вървях по притихналите улици. Сигурно бяха ужасно опасни, но на мен не ми пукаше. Накрая хванах градския автобус — освен мен имаше още само един пътник. Шофьорът дори и не трепна, когато видя петната кръв отпред по ризата ми. Само провери дали ще пусна цялата сума за билета, после затвори вратите и подкара. Тананикаше си една стара гнусна песничка на Хари Нилсън. Най-тъжното бе, че знаех всички думи — до последната.
Заклинание (II)
Връзката е слаба, образите — странни-престранни:
Непознато място, населено с твари, които нямат чет и пъплят като въшки. Кожата им е белезникава като корема на гол охлюв, очите им са валчести като морски камъчета. Изглеждат големи, много големи — и като размер, и като държане. Големи като всичко около тях.
Досеща се, че е в град, и то в какъв! По-огромен от царствата, които е познавал, насечен от гъста плетеница безкрайни пътища, гладки, твърди и по-широки от пълноводните реки. Дръзки кули от кристал и стомана са щръкнали от пръстта като забучени ятагани. По земята пъплят машини, завладели и нея, и небето — порят въздуха като същински бесове! — тътнат с гласищата на боговете на халите.
Преди колко ли време е било?
Той предполага, че преди много. Толкова отдавна, че всичко наоколо се е преобразило. Толкова отдавна, че се е родил друг, съвсем нов свят.
Който да бъде разглеждан и опознаван.
Покоряван и завладяван.
В който той да властва като върховен господар.
Образите мигат, трепкат като свещици на вятъра всеки път, когато той се напряга, за да заздрави връзката. Всеки кратък допир с този свят му носи капчица познание, вкуса на разбирането. Чуждото става близко, докато той събира трошица по трошица познанието в главата на онези, които са го призовали. И на него му се припомня, че колкото и време да измине, всъщност не се променя почти нищо. Дълбоко в себе си човешката природа си остава същата: глад, нагон, ламтеж за власт.
Злото е вековечно. И също огладнява.
Връзката се накъсва, разпада се.
Отново се спуска мрак.
В мрака на дъга се извива ослепителна светлина. В началото смътно, сетне все по-силно той чува в далечината изпълнените с благоговение гласове, които го викат и зоват. Нова връзка, засега най-добрата. С пукот го пронизва мощен поток електричество и той вижда през нови очи, които обаче не са човешки. Той разбира: твърде рано е — пътят към това да се върне изцяло към човешката плът трябва да бъде проправян бавно. Налага се да прояви търпение.
Пресяга се със стародавния си ум и се докосва до този, другия ум. Спомените изникват като любимо ухание, което дълго е кътал в себе си. Връзката е установена чрез един от неговите Слуги — бездушен и глупав, ала верен до гроб и неимоверно силен. Той начаса се потапя в съществото и ликуващ, си възвръща почти забравеното усещане за вещественост. Под покритите с люспи крайници потрепват мускули. Порастват му нокти, които раздират въздуха. От устата му без устни изниква раздвоен език, който вкусва хладната нощ.