Пет мили

— Мисля те за син на Дорнан — отвърнах печално. — А ти току-що целуна момичето, което ще го убие.

Погледът му се спусна от очите към устните ми и той се притисна отново към мен и ме зацелува страстно. Бях объркана, но не се противях. Преди няколко минути беше направо бесен. Нямаше ли да ме убие заради нещата, които бях извършила?

Устните му се откъснаха от моите и оставиха горещи следи от целувки по врата ми.

— Ще спра — каза задъхано между целувките. — Само кажи и спирам, заклевам се.

Прокарах пръстите си през късата му коса, усещайки всяко едно косъмче като трепет по свръхчувствителните си нерви.

— Не спирай — отвърнах, а от очите ми потекоха сълзи. — Моля те, не спирай никога повече.

Знаех, че рано или късно щеше да спре да ме целува, след което отново щеше да се ядоса и щеше да иска да знае защо. Но сега, застинали във времето, докато целувах момчето, което бях изгубила преди всичките тези години, не можех да не си мисля, че дори и да ме убиеше после, първо щяхме да изживеем това.