Пет мили
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
— Лягай по корем — нареди, — дупето нагоре. — Направих каквото ми нареди, подчинявайки се както винаги.
Но не за дълго.
Лежах неподвижно в очакване на следващия му ход, а вагината ми пулсираше от мисълта какво предстоеше.
Не ме разочарова. Приведе се напред, навлезе в мен, а аз извиках, чувствайки се изпълнена до пръсване и то от самия Дявол.
Направи няколко мощни тласъка и внезапно излезе от мен, извивайки ме за рамото, за да се обърна по гръб.
— По-широко — каза, разтваряйки краката ми, докато бедрата ми не се опънаха до болка. Вкара хуя си в мен бързо и мощно и не след дълго застина на място, очите му се завъртяха и той се разля в мен.
За последен път. Господи, надявам се.
Унесохме се с преплетени тела, или поне той, докато аз се преструвах. Лежах с часове, а ленивото чувство след секса изчезваше, оставяйки след себе си единствено тъга и отчаяние. Изведнъж се почувствах така сякаш щях да изпадна в истерия и си поех дълбоко въздух, опитвайки се да попреча на сълзите си да потекат.
Но те потекоха, стичайки се надолу по бузите ми като водопади. Толкова бях свикнала да чукам мъжа, който ме беше изнасилил и който беше унищожил всичко, че в мисията си да му отмъстя бях забравила кое бе нормално.
Точно в този момент разбрах колко много се ненавиждах. Не беше чудно, че Елиът и Джейс не понасяха мен или нещата, които правех. Начинът, по който живях. Начинът, по който мислите ми се простираха единствено до следващото мъртво тяло — факт, който беше също толкова мрачен, студен и непростим като очите на Дорнан, когато ме погледнеше.
Също така разбрах, че дори когато Дорнан и синовете му умрат, нямаше да се освободя от онова ужасно чувство, което обитаваше всяка клетка от тялото ми. Тази мръсотия. Ако бях една от типичните жертви на насилие, които дават по телевизията, щях да изтъркам тялото си до кръв и да си пролея сълзите под някой горещ душ, но бях правила тези неща милион пъти през последните шест години и никога, никога не бяха помагали.
Затова реших да направя това, което щеше да ме накара да се чувствам по-добре. Измъкнах се леко, внимавайки да не събудя Дорнан, и запристъпвах тихо към банята. Почувствах се по-добре, след като плиснах малко вода на лицето си. Заразглеждах голото си тяло в голямото огледало зад мивката и видях, че ребрата и бедрените ми кости все още бяха грозно изпъкнали. Белегът от захапка на гърдата ми беше станал лилав и натъртен, откроявайки се на фона на кожата ми. Бях изгубила златистият блясък на тена си, който имах, когато пристигнах в Ел Ей, и кожата ми изглеждаше пепелява и болнава.
Облякох се тихо, нахлузвайки една черна нощница през глава и използвах нинджа уменията си, да вдигна чантата си безшумно от земята. Тежките експлозиви се разместиха един в друг в дъното на чантата и аз погледнах към Дорнан, за да се уверя, че все още спеше дълбоко. Не помръдна и аз запристъпвах бавно и безшумно към вратата, докато през цялото време погледът ми не изпускаше лицето му.
Четиринадесета глава
Слязох надолу по стълбите и поех по дългия, извит коридор, който пресичаше целия първи етаж, като се оглеждах и ослушвах да не ме види някой. Знаех, че няколко от братята вероятно пазеха на смени, но ми се струваше по-вероятно да държат под око периметъра отвън, отколкото отвътре.
Промъкнах се към другия край на къщата, опитвайки се да позная къде се намираше гаража. Ако не се лъжех, братята бяха избутали моторите зад далечния ъгъл на къщата, отвъд спалните. Трябваше да е сравнително близо, иначе щяха да ги подкарат, затова се доверих на интуицията си и поех в тази посока.
Имах късмет. След няколко неуспешни опита в килера и складовото помещение, най-накрая се озовах в гаража, който се намираше отстрани на коридора, а вратата му не се отличаваше по нищо от останалите в къщата. Изпробвах дръжката и сърцето ми препусна от радост, когато тя се завъртя без проблем. Разбира се, че беше заключена от външната страна. Бях толкова радостна, че никой не я беше заключил и отвътре.
Затворих вратата зад мен и завъртях ключа, за да имам време да се скрия, ако някой решеше да влезе. Усетих, че моментът на истината и действията беше настъпил. Бях ужасена, а сърцето ми щеше да се пръсне.
Моторите бяха паркирани в дъното на гаража и аз се отправих натам, непоколебима и толкова нервна, че чак ми се гадеше. Отне ми няколко минути да извадя пликовете и телефоните от подплатата на дамската си чанта и да ги наредя пред мен с треперещи ръце. Включих ги и с облекчение разбрах, че Елиът се беше сетил да ги зареди и изключи, преди да ми ги даде. Пристъпих на пръсти към първия мотор в редицата и развих капачката на резервоара, в същото време придържайки един от телефоните и плика с метални лагери и пирони. Потях се и се задъхвах в задушния гараж. Сигурно бях страшна гледка в момента, натиквайки експлозиви в мотора, облечена само по нощница, докато превъртах от страх и липса на кислород.