Пет мили
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
— Не си от най-срамежливите — каза, обхождайки тялото ми нагоре и надолу с поглед. — Но ако си на кеф да се криеш, можеш да отидеш в банята, нали? — той посочи към стаята, от която бях излязла преди малко, и аз въздъхнах рязко, като взех чантата си и се запътих към банята. Заключих вратата зад мен и сърцето ми се качи в гърлото, когато разкопчах чантата си и затършувах телефона си.
Свалих капака на тоалетната чиния и седнах, внезапно усещайки краката си като направени от гума. Дишайки учестено, отворих джипиес приложението и наблюдавах как шестте точки се разделят една от друга, докато моторите напускаха имението, а звуците от двигателите им заглъхваха, щом започнаха да се отдалечават към магистралата.
Затворих джипиеса и отворих приложението с детониращия бутон. Повдигна ми се, докато пръстът ми кръжеше над бутона, който щеше да активира двуминутното отброяване, което щеше да приключи с огнена експлозия.
За момент се разколебах. Може би не трябваше да го правя. Може би нямаше да мога. Но след това се замислих какво щеше да се случи с мен, когато моторите започнеха да се давят, когато горивото намалееше достатъчно, че найлоновите торбички да запушат тръбата и някой разбереше какво бях направила.
Щях да съм мъртва. Дори по-зле от това. Елиът също.
Преглътнах новата буца, заседнала в гърлото ми, и натиснах бутона с неудържимо треперещи ръце.
Защото след по-малко от две минути Дорнан и синовете му — всичките без Джейс — щяха да бъдат взривени до пепел.
Петнадесета глава
Заключих телефона си и го оставих на високия перваз на прозореца в банята, след което се преоблякох в черно потниче и къси дънки. Излязох от банята, минах покрай Джейс, и седнах на ракитовия стол на терасата.
В този момент забелязах нещо, което можеше да провали всичко. Един мотор, паркиран на алеята точно под терасата, на която стоях. Мотор, който подозрително много приличаше на този на Дорнан.
Килнах главата си настрани, а в мен се надигна паника.
— На кой е този мотор? — попитах Джейс, посочвайки към харлито, което беше спряно на алеята. Джейс стана от леглото и се отправи бавно насам, като изобщо не си даваше зор да побърза.
— А, да — каза. — Гумата на Дорнан се спука. Днес е с мотора на Джаз.
— О — казах, усещайки как в стомаха ми се вкоренява страх и разцъфва бързо по цялото ми тяло.
Моторът на Дорнан беше тук.
Моторът на Дорнан щеше да се взриви след около деветдесет секунди.
На по-малко от петдесет фута от нас.
Отдръпнах се от парапета, чудейки се колко надалеч щяха да хвърчат отломките, когато моторът се взривеше. Разбира се, намираше се под нас, но това по никакъв начин не ме караше да се чувствам по-спокойно. Самоубийци, които използваха подобни бомби, можеха да затрият цял многоетажен блок, и въпреки че Елиът не ги беше направил толкова мощни, не знаех достатъчно, за да предполагам, че ще сме извън взривната вълна.
Застанах пред Джейс, докато будилникът на нощното шкафче удряше силно, а звукът се забиваше в мозъка ми като чук. Той ми хвърли странен поглед, когато се пресегнах и го дръпнах за китката.
— Сега пък какво? — попита раздразнен.
— Трябва да ти покажа нещо — казах, подръпвайки го отново. Той не помръдна от мястото си.
— Не — отвърна, — в момента не съм в настроение за щуротиите ти.
Паникьосах се, а стомахът ми се разбунтува отново. Да му се не види. Как щях да го накарам да влезе вътре?
Изтичах до тоалетната точно навреме, за да вдигна капака и да повърна стомашен сок. Ужас.
— Джейс — казах немощно, все още коленичила на пода. — Можеш ли да дойдеш тук, ако обичаш?
„Господи, ще влезеш ли вътре най-после?“
Облегнах глава на хладните плочки на стената и се заслушах дали идва. Сърцето ми препусна облекчено, когато чух стъпките му да приближат банята.
— Какво? — попита видимо незаинтересован.
Изправих се на треперещите си крака.
— Би ли ми донесъл малко вода?
Господи, това трябваше да са най-дългите две минути в живота ми. Не трябваше ли бомбите да избухнат вече? Може би нямаше да проработи, което беше еднакво хубаво и ужасно.
Хубаво, защото моторът на Дорнан нямаше да се взриви под нас. Лошо, защото, ако бомбите не избухнеха, все някога някой щеше да ги намери и да ги проследи до момичето, което се промъкваше през нощите по коридора, миришещо на бензин и носещо огромна чанта в търсене на тоалетна при положение, че си имаше такава в стаята.