Пет мили
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Седнах и зачаках слънцето да изгрее и да започне денят ми за разплата.
Дорнан се събуди в момента, в който слънцето започна да се показва на хоризонта, огрявайки света с приказна оранжева светлина, полумрачно и полусветло. Наблюдавах го от мястото си на терасата, докато се облича бързо и експедитивно. Имаше дори истински кобур, който минаваше през гърдите му върху семпла черна тениска и по един пистолет под двете мишници. Нахлузи кожено яке отгоре — също чисто черно, предполагах защото разчитаха на елемента на изненада — и беше облечен за убиване.
Твърде жалко, че той щеше да бъде този, който ще умре.
Излезе на терасата и аз се изправих да го поздравя.
— Добро утро, малката — каза, като наведе глава към устните ми и взе това, което считаше за свое.
Застанах на пръсти и го целунах страстно. Целунах го яростно. Целунах го с всяко едно чувство, което беше останало в тялото ми. Трябваше да се спра, преди да отхапя езика му и да вкуся кръвта му.
Когато се отдръпна от мен, беше запъхтян, а на устните му играеше дяволита усмивка.
— Дявол да го вземе, Сами — каза, потривайки долната си устна с пръсти. — Ако не знаех по-добре, щях да си помисля, че искаш да ме изядеш жив.
Усмихнах се зловещо.
— Нещо подобно — отвърнах.
Стисна ме за задника още веднъж и отстъпи назад, прибирайки един паднал кичур коса зад ухото ми. Беше неестествен жест за някой като него и стомахът ми се преобърна от проявата му на нежност, колкото и кратка да беше.
— Ще се видим довечера — каза. — Не ходи никъде.
Седнах отново, усмихвайки се, докато той си взе нещата и се отправи към вратата.
— Ще те чакам — подвикнах след него, а той ми се усмихна и ми намигна, след което затвори вратата след себе си.
Чух стъпките му да се отдалечават и изведнъж се превърнах в кълбо от нерви. Стомахът ми гореше, а в гърлото си усетих неприятно гадене и едва стигнах до банята, преди да повърна в тоалетната чиния. Борейки се да си поема дъх, изплюх една храчка и пуснах водата, отмивайки остатъците от хотдога и пържените картофки, които бях взела от бензиностанцията вчера.
Направих две крачки извън банята, когато реших, че не съм приключила и затичах обратно до тоалетната чиния, давейки се с останалата повърня, която изгаряше гърлото ми.
Останах там няколко минути, подсигурявайки се, че този път наистина бях приключила, след което пуснах водата и изплакнах уста. Видях движение в огледалото — някой да се движи в другата стая и се обърнах, удряйки бедрото си в плота.
— Ау — проплаках и се запрепъвах към стаята.
Джейс беше седнал на неоправеното легло, този път облечен в дънки и тъмносива тениска, която разкриваше прекрасно татуираните му бицепси. Преглътнах с усилие и се огледах из стаята за чаша вода.
— Никога ли не чукаш? — попитах, забелязвайки една чаша с вода върху нощното шкафче от моята страна на леглото. Грабнах чашата и отпих голяма глътка. Едва не изплюх водата през стаята, когато Джейс проговори.
— Повръщаш сутринта — отбеляза небрежно. — Не си забременяла, нали?
Задавих се с водата в устата ми, насилвайки се да преглътна, преди да проговоря.
— Не, не съм — отвърнах кратко, раздразнена от присъствието му. — Какво искаш?
Присви очи насреща ми.
— Нямам мотор, забрави ли? Залепен съм за теб, докато всички останали пътуват към склада.
Разбира се, че не бях забравила. Точно затова планът беше в действие. Защото отказвах да го нараня.
Повдигнах вежди.
— Не се дръж така, сякаш предпочиташ да си с тях на някакво си пътуване за отмъщение. Изобщо не си като тях.
От алеята долу се дочу звук от запален мотор, много скоро последван и от други. Старт. Не разполагах с много време, а Джейс искаше да остане и да си разменяме хапливи закачки? Докато през цялото време си мислех „Тръгвай си!“. Защото трябваше да си взема телефона и да видя къде се намират тези шест зелени точки, за да мога да натисна бутона и да сложа край на всичко, преди да са изминали петте мили и да са излязли от буферната зона.
— Трябва да се обличам — казах и закрачих към чантата си. Джейс даже не помръдна. — Ама не се притеснявай, остани да гледаш — казах със сарказъм. Той се ухили лукаво и мисълта, че беше минала сякаш цяла вечност, откакто ми се беше усмихнал истински, ме убиваше отвътре.
Усмивката изчезна от лицето му и той се подпря назад на ръце, очевидно оставайки тук.