Пет мили
- Автор: Джърмейн Лили Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
След като се забавих сякаш с часове на първите два мотора, успях да вкарам останалите експлозиви в резервоарите доста сполучливо. Огледах се наоколо за парцал, с който да забърша моторите. Бяха капнали малки капки бензин по тях, но тъй като в порядъчната стая нямаше нищо, което да наподобява парцал, ми се наложи да импровизирам. Използвах долната част на нощницата си, благодарна, че бях решила да нося черно, и попих капките.
Доволна, отстъпих назад и загледах моторите, които вече бяха натъпкани с експлозиви. Бях решила да напъхам две бомби в мотора на Дорнан, така че каквото и да се случеше, шибанякът да се овъгли, щом натисна бутона.
Извадих айфона си от чантата и включих приложението, което Елиът беше инсталирал — същото, което проследяваше чрез джипиес всичките пет телефона, които плуваха в резервоарите на моторите. Издишах облекчено, когато на екрана се появиха шест зелени точки. Всички работеха, така че би трябвало, всички да се взривят.
Това беше едно голямо би трябвало.
Не бях глупачка, знаех, че нещата можеха да се объркат. Ако не го настроех правилно, можеха да се отдалечат твърде много с моторите и детонаторът да стане безполезен. Трябваше да съм на разстояние от пет мили от телефоните в резервоарите, за да действа детонатора. Не знаех защо, просто следвах инструкциите на Елиът.
След това идваше проблемът с груповото им заминаване. Ако тръгнеха по различно време щях да съм прецакана, защото щеше да означава, че някои от тях щяха да се взривят близо до къщата, а може би даже и в гаража.
Изключих джипиеса на телефона си, проверих дали има батерия, и го пуснах в чантата си. Доволна, преметнах чантата си през рамо и излязох на пръсти от гаража, затваряйки безшумно вратата зад мен.
По тялото ми се разля облекчение и внезапно ми се прииска да се разрева. Отново. Тръгнах пак по коридора обратно към стаята, в която се предполагаше, че Дорнан все още спи, и тъй като вече си бях свършила задачата, вече се носех безгрижно.
Което беше доста глупаво от моя страна, защото, когато изкачих стълбите и завих към спалното крило, моят принц в лъскави доспехи беше застанал на пътя ми единствено по чифт черни боксерки, с разрошена коса и скръстени на гърдите ръце.
— Оу — казах, плъзгайки поглед по тялото му, — здравей.
— Къде си мислиш, че ходиш? — попита Джейс гневно.
— Опитвам се да намеря тоалетна — сопнах му се. По дяволите, добре, че ме намери след като бях поставила бомбите, иначе щях да съм зверски прецакана и вероятно щях да свърша с куршум в главата.
— В стаята ти има тоалетна — отвърна той, сякаш бях малоумна.
— Да, а като събудя баща ти, няма да се трае — просъсках.
Той се приведе към мен и помириса нощницата ми.
— Какво правиш? — попитах, избутвайки го от личното ми пространство.
— Защо миришеш на бензин? — попита Джейс, а по лицето му се изписа съмнение.
Присвих очи.
— Защото баща ти направо се отърка в мен. Трябва ли да питаш? Искаш ли да ти опиша с детайли?
Той изгледа чантата ми и буквално можех да видя какво се въртеше в красивата му глава.
— Защо носиш чантата си, щом ще ходиш до тоалетната? — попита, като я издърпа рязко от рамото ми.
Отвори дамската ми чанта, в която в момента имаше единствено дрехи и голям пакет с тампони.
— Защото съм в цикъл, тъпако — отвърнах. — Да не искаш да ми кажеш, че трябваше да разнасям огромната кутия с „Тампакс“, за да могат да видят братята ти? — Протегнах ръка и измъкнах кутията от чантата си и я размахах пред лицето му. — Мога само да си представя солените шегички, които щяха да направят.
Привидно доволен от историята ми — и все пак нерадостен — той ми хвърли чантата обратно и аз я хванах, преди да успее да падне на земята. Обърна се и закрачи напред, а аз се загледах в задника му, който изглеждаше изключително добре в тесните боксерки.
Промъкнах се обратно в стаята, която делях с Дорнан, без да го събудя и седнах в ракитовия стол на терасата насред мъгливата, поносимо топла нощ.