Пет мили

Джейс поклати глава.

— Не, Слим. Няма да оставя семейството си тук. Трябва да знам какво се случва.

Слим1, който в действителност никак не беше слаб, пристъпи напред.

— Познавам те, откакто беше малък сопол — каза, поставяйки ръката си върху рамото на Джейс. — И, хлапе, щом ти казвам, че трябва да се връщаш в клуба, значи трябва да си закараш гъза в шибания клуб.

Джейс ме погледна.

— Тръгвай — прогърмя гласът му. — Клубът. Веднага.

Отворих уста, за да отвърна, че бих предпочела да остана тук, когато Джейс ме хвана за китката и започна да ме дърпа със себе си.

— Хей — запротестирах, разтърсвайки ръката му, — искам да съм тук, когато Дорнан се събуди.

Той продължи да ме дърпа към паркинга, а аз продължавах да се противя, докато не направи нещо, което никога не бях мислила, че ще направи.

Блъсна ме върху капака на колата си, извади оръжието от кръста си и притисна дулото в главата ми.

Отворих уста да възкликна в изненада от факта, че беше като буре с барут, когато видях, че пистолетът беше на Дорнан. Някак си го беше взел заедно с другите лични вещи на баща си. Все още не проумявах как Дорнан и оръжието му бяха оцелели след експлозията. Бях още по-бясна, че Мики и Дони все още висяха на косъм в болничните си легла. Никой не знаеше дали ще оцелеят, но на този етап се зачудих дали изобщо нещо щеше да убие упоритите копелета.

Затреперих, когато вдигнах очи нагоре с притиснат гръб в студената стомана на колата, опитвайки се да видя дулото на оръжието, което беше опряно между очите ми.

— Знаеше, че бомбата ще се взриви — прошепна, като ме притисна с тялото си, за да не мърдам. Внезапно ужасена, започнах да се задъхвам. — Какво направи? — просъска.

— Нищо — възразих.

Джейс беше бесен, истинско кълбо от нерви, готово да избухне всеки момент. Можех да го видя в стиснатата му челюст, в гримасата му и в стабилния начин, по който държеше оръжието към челото ми.

— Дорнан е изпаднал в кома — каза гневно.

Кимнах безмълвно. Буквално можех да видя черни вълни от гняв да се изливат от тялото му, изпълвайки въздуха около нас.

— Братята ми са мъртви — каза, без да откъсва очите си от мен.

Беше истина. Не трябваше да се чудя за Джаз. Той беше застанал точно до мотора на Дорнан, когато избухна, и взривната вълна го отнесе. С месеци ще го събират от магистралата. Ант също беше мъртъв, но не можех да разбера как трима от тях бяха оцелели.

— Съжалявам за братята ти — излъгах. Не съжалявах. Бях радостна.

Той се засмя горчиво, отдръпна пистолета от челото ми и отпусна ръката си встрани. Извади нещо от джоба си и го постави върху капака — малка квадратна картонена кутийка. Сърцето ми спря.

— Не знаех, че си измамница — каза заплашително, бутайки контактните ми лещи с пръста си, така че да се плъзнат по капака на колата.