Има ли вълк, има и начин

Премигващите очи на Бека потъмняха до цвета на летни буреносни облаци.

— Добре, признавам.

Клео тупна по чина.

— Отлично!

Объркани погледи се стрелкаха нагоре-надолу по редиците.

„А“.

— Знаех си! — тържествуваше Франки.

— Направи го пак — подкани я Клео.

Мелъди преглътна с усилие и попита:

— Бека, имаш ли някакви доказателства, че РАД са опасни? Виждала ли си някой някога да е бил наранен от тях?

Бека отново примигна.

— Да, аз! Бях наранена, когато зеленото момиче целуна Брет. — Луничавото й лице пламна и очите й се насълзиха.

— Питам физически — настоя Мелъди.

Бека поклати глава.

— Ти майтапиш ли се? — извика Хейли, откъсна един лист от тетрадката и го смачка.

— Естествено — отвърна Бека и се насили да се усмихне.

— Шегуваш ли се? — притисна я Мелъди.

Бека сведе глава.

— Не.

„Как става това?“

— Знаеш ли къде е Брет? — опита и Франки.

Бека се подпря на един празен чин и скръсти ръце.

— Естествено, че знам.

Франки се изправи с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете.

— Кажи ми.

— Той не иска ти да знаеш. Иска само аз да знам.

— Значи си говорила с него? — попита Франки.

Бека завъртя буквата Б на талисмана на врата си.

— Да.

— Наистина ли знаеш къде е Брет? — притисна я Мелъди.

Бека въздъхна.

— Не.

— Говорила ли си с него?

— Не.

— Случаят е приключен!

Шепотът започна да се усилва. Бека забърза към приятелките си в дъното на стаята за помощ.

— Чакай, имам още един въпрос — заяви Мелъди.

Възцари се тишина.

— Този е за Хейли.

Плахото момиче бутна бежовите очила нагоре по широкия си нос и кимна, че е готова.

— Защо оставяш Бека да те командори?

От стария господар кафявите очи на ответника се преместиха върху новия.

— Хей-ли — предупреди Бека. — Не отговаряй.

— Трябва — не отстъпи Мелъди.

Хейли започна да примигва.

— Кажи ми — подкани я Мелъди.

Бека поклати глава. Хейли кимна. Тогава каза:

— Подписах един от двустранните й договори в осми клас. Ще бъде в сила до втори курс в университета.

Няколко човека се разсмяха на думите й, но Мелъди си спомни договора, който Бека я бе накарала да подпише на първия учебен ден. Какво караше учениците в гимназията да мислят с неувереността, а не с ума си?

— Ти някога опитвала ли си да го нарушиш? — попита Мелъди.

— Единайсет пъти. Условията са безпощадни. Баща й го е писал. — Хейли бръкна в зеленото куфарче от крокодилска кожа и извади правния документ. Държеше го в ръка пред себе си и чакаше Мелъди да го вземе.

— Унищожи го — заповяда Мелъди на Бека, която бързо се спусна и го разкъса на парченца.