Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
— Чакай! — извика познат глас. — Франки, аз съм.
„Били?“
Тя спря и се обърна.
Но момчето, което приближаваше и влачеше на парче корда билета, съвсем не беше Били. Първо, можеше да го види. Второ, не беше гол. И трето, този изглеждаше като модел на Abercrombie от планетата Секси! Още крачка по-близо и гримът й с естествен цвят на норми щеше да потече.
Докато отстъпваше назад, тя забеляза как умело бе превърнал една обикновена маслиненозелена тениска, тъмен Diesel и чифт стилни бели маратонки в най-добрия начин да разсее мислите й от Брет за целия ден. Чупливата коса, плътните вежди, но не чак толкова дебели като на братята Джонас, и бадемовите очи бяха кафяви като дълго еспресо. Ръцете му бяха с цвят на карамел; а зъбите като бита сметана. Съблазнителен, чувствен и извън нейната категория, той можеше да бъде включен в менюто на Starbucks! И въпреки това Франки продължи да отстъпва назад.
— Спри да вървиш назад, моля те — каза той с нежния си глас, който не можеше да сбърка.
— Но как?
— Кандис ми помогна. — Той се облегна на бетонната стена на къщата. Слънцето се спускаше зад хоризонта. Хвърляше оранжево сияние над улицата и я осветяваше като картина. Били скръсти ръце на гърдите си и се усмихна свенливо. — Е, какво мислиш?
— Добре е. — Тя се засмя притеснено.
— Добре?
Франки пусна искри.
— Добре де, искам да кажа, наелектризиращо. — Тя се изчерви и от смущение не можа да погледне в очите му. Защо бе облякла този розов анцуг с UGG-овете? И защо това я занимаваше толкова? Това беше Били. Нейният приятел. Просто приличаше повече на актьор, който би изиграл Били, ако животът им някога станеше сценарий на филм. Но той си бе все същото момче и не се интересуваше какво е облякла. Никога не се бе интересувал. Защо трябваше да го интересува?
— Какво, сега ще се запишеш ли в училището? — попита тя, като се опитваше всичко да изглежда постарому.
— Хм — отвърна той с чаровна полуусмивка. — Не съм мислил за това. — Той извади дъвчащи бонбони от джоба си и й предложи. Случи се, че бонбонът беше зелен. Засмяха се.
— Е, как е да имаш къде да си слагаш нещата? — попита Франки, докато дъвчеше бонбона с вкус на зелен лимон.
— Отлично. — Той отви един квадратен розов бонбон. — Имам какви ли не неща тук. — Той бръкна в джоба и извади още един билет. — Какво ще правиш на тринайсети октомври?
— Истински ли са?
Той кимна.
— Наистина ли?
Били пак кимна.
— Супер! — извика Франки и го прегърна. Той силно я стисна в ръцете си. — Радвам се, че вече не си гол.
— Аз също — каза той тихо. Дъхът му сладко миришеше на ягоди.
Тя го стисна още по-силно и се усмихна широко. Беше лесно да стои сред своите, когато те изглеждаха така.
Дванадесета глава
Часът по биология
За първи път от началото на седмицата Мелъди отвори шкафчето си с рязко движение. От сбогуването с Джаксън в кафенето живееше единствено за часа по биология. Срещата с госпожа Джей щеше да й помогне да усети връзка с него. Може би скришом майката на Джаксън щеше да й предаде любовно писмо. Можеше дори да я покани на нова тайна среща или…
— И аз не обичам да бързам за авторитет, но ти вече закъсняваш с няколко дни — пошегува се Клео, а от ушите й се поклащаха синьо-зелените птичи пера.
— Перата наистина са хубави. — Мелъди затвори шкафчето с трясък.
— Дадена къща назад не се връща — каза Клео, докато се вливаха в движението по коридора. Не беше така натоварено, както обикновено. Усещаше се някакво общо неразположение сред учениците, с които се разминаваха. Обикновено между часовете коридорите бръмчаха като кошери, днес шумът бе попритихнал. Миналата седмица всички тичаха забързано, днес вървяха спокойно. Копчето за енергия бе завъртяно на най-ниската степен. Животът изнасяше концерта си на живо без усилватели. В акустично изпълнение. — Ти сериозно ли едва сега пристигаш? Това е последният час за сряда!
— Знам. — Мелъди въздъхна. — Нашите заминаха, а и седмицата беше малко необичайна, та…
— Ману ми разказа.
— Разказа ли ти?
— Да, искаше да проверя дали си добре и да намеря фин начин да ти кажа, че семействата са сложна работа и любовта е по-важна от кръвта… освен ако не си знаеш кой. — Тя направи вампирски зъби с пръсти и ги размърда шеговито. — Ка! Това момиче ми липсва.