Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
На вълни, на вълни на Мелъди й прилоша. „Защо Ману е издрънкал тайната ми на тази клюкарка Клео?“
— Обещай да не казваш на никого.
Клео нарисува с пръст въображаема корона върху жълто-зелената плетена рокля.
— Короната ми да падне и да изгния в гробницата си, ако лъжа! Освен това… — Тя прегърна Мелъди с ръка, напоена с кехлибар, и я придърпа близо до себе си. Златните гривни се забиха в гърба на Мелъди. — Вече 5842 години аз също имам проблеми с майка ми. Това е последното нещо, за което ми се говори.
— За какво не ти се говори? — До тях се появи Франки. — Хайде, кажете ми. Аз имам наелектризиращи новини за Били. Ще ги разменим.
Мелъди забеляза, че Франки бе скрила зелената си кожа под поло с висока яка, черни впити дънки и рокерски ботуши до коляното, а отдавна изгубените извивки на тялото й несъмнено се бяха намерили. „Винаги ли е приличала на числото 8? Защо така неочаквано ще показва тялото си? Може би Брет се е върнал.“
— Само да не кажеш на мама — засмя се Клео на шегата си. — Ако Мелъди иска да говори за това, нека говори. Аз се заклех да не казвам и дума.
— Кле-о! — викна Мелъди ядно. Сигурно беше полудяла, трябва да беше полудяла, но тези момичета й бяха поверили живота си. Защо и тя да не им се довери?
— Моля те — умоляваше Франки. На мегаватовата й усмивка бе невъзможно да се устои.
Докато вървяха към кабинета, Мелъди ги посвети в историята за Марина. Разказа им за стария си камилски нос и обезпокоителния поглед между така наречените й родители. Когато свърши, ненадейно си спомни летуването в „Четирите сезона“ на остров Мауи, когато двете с Кандис плуваха голи в морето. Както бе направило тогава непристойното приключение, сега признанието едновременно я ободри, но и оголи.
— Не си разстроена, нали? — попита Франки, сякаш Мелъди оплакваше счупения си нокът.
— Естествено, че съм — сряза я Клео. — Дюс ми е гадже. Трябваше сто пъти да се е обадил досега.
Франки се разкикоти.
— Говоря за драмата с мамата.
— Естествено, че съм разстроена — обади се Мелъди. — Родителите ми са ме лъгали. И сега не знам нито коя съм, нито откъде съм. Зловещо е.
— По-зловещо от това да спиш в лаборатория със затегнати жици на врата? — прошепна Франки с ъгълчето на устата си.
— Или от това да прекараш няколко хиляди години в тъмен саркофаг?
— А… — Мелъди не знаеше как да отвърне, без да ги засегне.
— Всички родители са малко смахнати и всички идваме от смахнати места — обобщи Клео, докато оглеждаше минаващите. — Надживей го.
— Мисля, че Клео искаше да каже, че вашите те обичат и само това има значение — опита Франки и на лицето й пак блесна веселата заразителна усмивка.
Мелъди не можа да не се усмихне.
— Да, сигурно точно това искаше да каже.
— Добре, готови ли сте за новините ми за Били? — попита Франки.
— Ка! — Клео дръпна един плакат от циментовите тухли на стената. Той обявяваше новооткритите места в училищните отбори по футбол, баскетбол и плуване и подканяше учениците от всички „спортни нива“ да опитат. — Всички интересни хора си заминаха.
— Без тук присъстващите, нали? — попита Франки.
Без да й обръща внимание, Клео извади парче дъвка от устата си и я залепи на едно шкафче.
— Всяка сутрин има анти-РАД протести, а стените в тоалетните са изписани с вицове за чудовища. Класовете са намалели наполовина.
— О, трябва да видиш стола — обърна се Франки към Мелъди. — Нали знаеш списъка с песните за обяд? Включили са и Imagine. Нали знаеш, на Джон Леджънт.
— Искаш да кажеш, на Джон Ленън? — засмя се Мелъди.
— Клео! — Франки я тупна по ръката. — Нали ми каза, че името му било Леджънт.
— Опа. — Клео се подсмихна доволно. — Моя грешка.
— Както и да е — продължи Франки, — всички песни бяха посветени на мира.
— Значи има хора, които ви подкрепят? — попита Мелъди, докато се качваха по стълбите за втория етаж.
— Да, но не съвсем — каза Клео, когато двама силно напомпани дванайсетокласници с еднакви тениски тръгнаха надолу по стълбите. Със спрей отпред на тениските им беше написано РАД, но Р-то беше зачеркнато и заменено с Г.
Франки завъртя теменужени очи.
— Много умно.
— Ти какво очакваш? — прошепна Мелъди. — Умен идиот?