Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Може ли да ползвам пепелника ви?
Лори не пушеше и й го подаде.
— Заповядайте.
Жената издърпа стола до момичето и седна на масата.
— Десидерия Гомес — представи се тя. — Надявам се да не ви преча.
Лори стисна ръката й.
— Que linda! Много сте красива — каза жената и й предложи цигара.
— Не, благодаря — усмихна се момичето.
— Тук ли живеете?
— В Америка. Лос Анджелис.
— Наистина ли? Какво съвпадение. Компанията ми има клон в Ел Ей. — Десидерия премина на английски и част от чара й тутакси се изпари. — Търся таланти и работата ми е свързана с много пътуване. От време на време, макар и доста рядко, попадам на хубавици като теб.
Десидерия втренчи поглед в Лори и тя се почувства неловко.
— На почивка съм в къщата на баба ми. Тя живее извън града… — подзе момичето, за да наруши неловкото мълчание.
— Но възнамеряваш да се прибереш, предполагам? В Ел Ей?
— Да.
— Как се казваш? — попита жената на испански.
— Лориана Гарсия Торес.
— Лори Гарсия… Вече те виждам известна — присви очи Десидерия и добави: — Аз работя за „Ла Люмиер“.
Лори погледна въпросително.
— Модната агенция! Най-добрата в света! Не си ли чувала? — Жената изтръска пепелта от цигарата на земята. Да се чудиш защо ли бе поискала пепелник…
— Звучи интересно.
— Дали би проявила интерес? — усмихна се Десидерия.
— Към какво?
— Предлагам ти работа.
— Да, разбира се — кимна Лори обнадеждена. — В момента работя в козметичен салон — нищо особено, но ме бива в работата с коса, грим и козметични процедури. Освен това бързо усвоявам нови умения, така че няма да загубите много време с обучение…
— Имах предвид снимки — прекъсна я жената.
— Какви снимки?
— Предлагам ти да станеш модел.
Лори зяпна.
— Модел?
— Толкова си сладка и невинна. Но в същото време и сексапилна.
Комплиментът я притесни.
— Ако в момента работиш в салон, миличка, мога да ти гарантирам, че няма да е задълго. Ти си разкошна! — Десидерия облиза долната си устна и промълви дрезгаво: — Би ли ми казала дали си хетеросексуална?
— Да. — Лори не проумяваше какво общо има това с работата на модел.
— Направи ми една услуга. — Десидерия извади малка черна визитка. — Обади ми се веднага щом се прибереш в Ел Ей. Ще те поканим на фотосесия, за да преценим как изглеждаш пред обектива, и ако харесаме резултата, ще ти предложим договор.
Лори взе визитката.
— Обещай ми, че ще се обадиш?
— Обещавам.
— Прекрасно. — Записа си координатите на момичето и добави: — Ще разкажа на шефа си за теб. Не би ми простил, ако не те заведа в студиото!
19
Аврора
Паскал Деверо и Аврора бяха неразделни вече няколко дни. Аврора не беше срещала толкова интересна, дръзновена личност, съвсем различна от така наречените й приятелки в Ел Ей, които мислеха само за коли и дрехи. Паскал имаше висока култура и беше обиколила света. С интелекта и нестандартната си мисъл винаги намираше начин да просветли Аврора по какви ли не въпроси. Имаше остър ум, силен дух и дори смелост да се опълчи на даскалите в „Света Агнес“. Освен това, незнайно защо, останалите момичета, включително Юджини Бофърт, не смееха да се заяждат с нея. Родителите на Паскал бяха Жизел и Арно Деверо, известни френски политици. Тя произхождаше от влиятелен род.
Аврора беше доволна, защото в нейно лице виждаше съмишленик.
Двете правеха всичко заедно. Мръщеха се недоволно на един чин, тръгваха си заедно, когато им скимнеше, ходеха си на гости нощем и шушукаха в леглото, измъкваха се от общежитието по тъмно, пушеха и пиеха от патрончетата, които Паскал криеше в заключена кутия под леглото. Най-близкото населено място се намираше на километри разстояние, но това не ги тревожеше, защото намираха начин да се забавляват и в бастилията. Аврора можеше да приказва с новата си най-добра приятелка часове наред.
— Предполагам, че двете с гаджето ти ще спинкате в една палатка! — подхвърли Юджини Бофърт, преди да потеглят на организирания от госпожа Дърдън излет. — Всички знаем, че сте лесбийки.
Аврора се усмихна. Майната й на Юджини Бофърт и на проникновеното й изказване. Просто завиждаше, понеже всички искаха да дружат с Паскал, а тя не допускаше никой друг до себе си.