Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Нали знаеш, че Тони много те обича?
Приготвяха вечерята — осолен хляб, люти и сладки чушки, по-наситено червени и от вишни. Лори кълцаше червен лук и очите й пареха. Корасон съзря и истински сълзи, но премълча.
— Напоследък му е доста трудно — добави баба й.
— Знам.
— Побърза да се ожени повторно, защото вярваше, че така е най-добре. Искаше да се чувстваш сигурна у дома.
— По-скоро побърза да замени мама — не успя да се сдържи Лори.
Корасон остави ножа.
— О, Лориана, това не е вярно. Тони се бореше до край. Но не знаеше как да ти е и майка, и баща.
— Затова реши да се откаже и от двете! — Колкото и да искаше да се отърси от мъката и огорчението, те не спираха да я разяждат.
— Когато Мария се разболя, сякаш някой изтръгна сърцето му. С очите си го видях, querida. То тупна в краката му в кървава локва и знаех, че колкото и да се мъча, не мога да го върна…
Лори заби ножа в дъската за рязане и замълча.
— Трябваше да те опази някак — продължи Корасон.
— Да ме опази от какво? От собствения ми избор?
— Може би.
— Но аз не искам да ме пази! — Ръцете й се разтрепериха. Не искаше повече да води този мизерен живот. Никой никога не й беше казал, че светът би могъл да й предложи и да я научи на много повече. Докато не се беше появил той. — Искам да съм нещо повече от една бедна нещастница без майка.
Корасон поклати глава с неизмерима тъга в очите.
— Грешиш, querida. Ти не си такава.
— Мразя Анхелика. — Дори хвърли зеленчуците в нагорещения тиган и синкавият пламък облиза стените му. — Мразя и дъщерите й. Ако не бяха те…
— Не бива да виниш Анхелика. Смъртта на майка ти промени Тони. Мария беше любовта на живота му.
Дори кимна и прехапа устни, за да удържи напиращите сълзи.
— Не знам какво му е минавало през главата — продължи Корасон, — но разбирам защо е решил да се обвърже с Анхелика. Тя е силна, поема нещата в свои ръце…
— Тази жена е зла и неразумна! Пропиля всичките ни спестявания…
— Тази жена е съпругата на баща ти. — Корасон не откъсваше очи от нея. — Независимо дали ти харесва или не.
След малко баба й я прегърна с измършавялата си ръка.
— Хайде стига. Нали ти обещах, че те чакат хубави неща? На моята възраст отдавна съм се научила да вярвам на инстинктите си. — Целуна я по главата и добави: — Имай търпение. Имай търпение, Лориана.
Лори пътуваше с автобуса до Мурсия два пъти седмично. Не беше разглеждала града по тъмно, затова на следващата вечер Корасон я подкани да излезе.
— А ти какво ще правиш?
— Иди се позабавлявай. Аз съм добре тук — усмихна се баба й и се настани в любимия си стол с радиото до нея. — Погледай реката вместо мен.
В Мурсия имаше фиеста и по улиците се лееха реки от искрящи цветове. Песните и факлите на облечените в парадни костюми местни жители съживяваха въздуха и изпълваха атмосферата със заразителна ведрост. Лори беше разпуснала черния водопад на косите си и те се диплеха на раменете й. Жълтата й рокля беше със семпла кройка, а слънчевият й загар беше придобил кехлибарен цвят. На ушите й лъскаха две малки кръгли обички. Мина по внушителния Мост на опасностите, като спираше да погледа катранено златистото течение на река Сегура. Отвъд покривите на къщите и високата кула на готическата катедрала планинските вериги се домогваха до небето. Лори си представи непознатия до себе си. Би потърсил ръката й и би опипал пулса й, подлудявайки кръвта й.
Седна в едно кафене на glorieta, градския площад, без да забележи настоятелния поглед на жената на бара, която надникна в малко тефтерче с кожени корици и тръгна към нея. Лори си поръча чаша червено вино, което беше толкова гъсто и смолисто, че лепнеше в устата като сироп.
— Извинете? — заговори я нечий глас на испански.
Лори вдигна поглед и видя ослепително красива жена, по-възрастна от нея, със стелеща се лъскава черна коса до средата на гърба. Лицето й беше с фини черти, изящни високи скули и голяма бенка на едната буза.