Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Даде ми визитката си, но не му се обадих.
— Имаш ли представа в кой бранш е?
— Режисира екшън суперпродукции.
— Точно така. С две думи, не е по твоята част.
— Е, да…
— От мен един съвет. Стой настрана от него.
Уил Гарднър я чакаше пред входа. Братът на Биби щеше да пристигне същия следобед, затова първата й реакция беше на раздразнение. Трябваше поне да й се обади.
— Здрасти, хубавице! — Той я прегърна и целуна по устните.
— Какво правиш тук? — попита Стиви.
— Нужна ли е друга причина, освен тази? — Прегърна я през кръста и отново я целуна. Умираше от жега и блузата беше полепнала по потната й кожа на гърба. Искаше единствено да влезе под душа, да се преоблече в широка фланелка и да остане насаме с мислите си. Преживяла беше трескава седмица и Уил беше последният човек, когото искаше да види. И все пак нямаше как да не го покани.
— Заповядай. Извинявай, че е разхвърляно…
Апартаментът й беше в непретенциозен жилищен блок, подобен на мотел. Едноетажната кремава сграда беше под формата на L, с басейн в двора. Всяка сутрин плуваше, хапваше здравословна закуска и преговаряше репликите за предстоящите сцени.
Щом влязоха, Уил отвори хладилника и надигна кутията с ябълков сок. Избърза уста с ръка и придърпа Стиви в обятията си. Тя нямаше търпение да вземе душ и да се преоблече, но Уил не я пускаше.
Докато се любеха, той не спря да ахка и охка — разкошна си, адски ми липсваше, тялото ти ме влудява, ненадмината си в леглото… Чудеше се как да реагира и как да му каже да ускори темпото, та да свършат по-бързо. От самото начало Уил влагаше много повече чувства от нея. Раздялата щеше да е неприятна, но и не биваше дълго да го заблуждава.
Най-сетне приключиха и Уил отиде в банята. Стиви се възползва от възможността да звънне на Биби. Искаше да я предупреди за Линъс. Напоследък приятелката й не беше същата. Държеше се някак хладно.
Били вдигна телефона на четвъртото позвъняване.
— Стив! Какво правиш?
Стиви придърпа чаршафа и легна.
— Уил е тук.
— Сериозно? Нали уж щяхте да я карате кротко?
— Уж. — Тя въздъхна и разтри слепоочието си. — При теб как е?
— Тъкмо се канех да ти звънна. Имам голяма новина!
— Хайде, изплюй камъчето! — нетърпеливо рече Стиви с надеждата, че са й дали роля.
— Нанасям се при Линъс! Ще живеем в къщата му в Бевърли Хилс!
— Не знаех, че сте заедно.
— Хем сме, хем не сме. Ако не друго, спим заедно. Е, не знам дали съм единствената… Но и не ме интересува. Сигурна съм, че ме харесва. Инак защо ще ме кани да живея с него? Обещавал ми е да ме свърже с всички големи кастинг агенти и просто няма как да не се прочуя! Удари и моят час! Ще ставам звезда!
Стиви онемя. Не знаеше какво да каже.
— Толкова се радвам, че ще живееш наблизо — най-сетне продума тя. Друго не й дойде наум.
Биби и Линъс — гаджета? Що за чудо беше това!
— Така хубаво ще си живеем! — възкликна приятелката й.
Уил отвори вратата на банята и прекоси спалнята гол.
— О, да. Хайде, чао, трябва да затварям. Ще ти звънна по-късничко, става ли?
— Става.
Стиви затвори телефона. Въпреки облака топла пара, нахлул от банята, тя усети, че трепери.
18
Лори
Лори се промени по време на престоя в Испания. С течение на времето тишината се просмука в тялото й, спокойствието и уединението донесоха дългоочакваната отмора на изтормозеното й сърце. Дълги часове се разхождаше из маслиновите горички, четеше книги на майчиния си език, скиташе из тесните улички на съседното село и играеше с кучето. Чак сега разбираше колко благотворна може да е самотата.
Рико Маркес постоянно присъстваше в мислите й. В един момент се тревожеше за него и се питаше как е, в следващия я обземаше свиреп гняв заради опасността, която бе довел буквално до прага й. Дали е знаел за посещението на Диего? Дали той не го беше изпратил? В сънищата й се прокрадваха ужасяващи спомени за гангстерите, за хищническия глад в очите им, за варварските им заплахи, за злата участ, която можеше да я сполети, ако спасителят й не се беше появил…
Признателността й към мъжа, чието име дори не знаеше, растеше ден след ден. Мисълта, че може би вече няма да го види, я влудяваше. Прибереше ли се в Ел Ей, на всяка цена щеше да го издири. Нямаше представа как, но щеше да направи всичко по силите си.
Корасон може и да беше стара, но умът й беше остър като бръснач. Често седяха на верандата, пийваха лимонада, играеха карти и си говореха за детството на Тони. Понякога просто мълчаха, заслушани в песента на щурците или тихото дрънкане на радиото. Лори научи рецептите, които майка й бе приготвяла в доброто старо време. Тя ги беше научила в същата тази къща. Понякога имаше чувството, че стъпва по нейните следи. Корасон се беше грижила за майка й като за свое собствено дете. Една вечер баба й я попита: