Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— И после? — подкани я с притаен дъх Алегра.
— После заспах. И си умрях от студ.
— Защо не си взе завивките? — попита Аврора.
Юджини я изгледа.
— Защото проклетото джудже ги издърпваше обратно!
— И това видение стоя до леглото ти цяла нощ и държа завивките ти?
— Гледай си работата! Какво ли обяснявам на човек без никакво въображение.
— Май твоето ти идва в множко — отвърна Аврора. — Има ли някой, който наистина да е виждал призрак?
Паскал наруши настъпилото затишие.
— Аз не съм виждала призрак, но пък съм се натъквала на нещо… свръхестествено.
Момичетата впериха очи в нея.
— Не знам дали да ви разказвам…
— Разкажи, разкажи! Започна вече!
Паскал пое дълбоко въздух.
— Преди доста години отидохме на почивка в Дордон. Тамошната ни къща е много стара. Принадлежала е на безброй поколения в рода на баща ми. Като бяхме малки, братовчед ми обичаше да разказва за едно местно поверие, че под селото има тунел, който води към подземния свят. Плашеха с него непослушните деца и, да ви кажа, действаше, защото все се боях, че сторя ли някоя беля, Дяволът ще изскочи и ще ме отведе.
Всички слушаха и не мигаха.
— Един ден котката ни роди и…
— О, не, не искам да слушам — изпищя Алегра.
— Едното се беше родило болно и чичо ми го уби с удар по главата — продължи Паскал. — Сложи го в торба с камъни и ми каза: „Отиди да го пуснеш в кладенеца!“ На път към кладенеца усетих, че малкото му телце шава в торбата, като мишка, щипната в капан. Не беше успял да го убие и клетото се гърчеше в агония…
— О, стигааа! — Алегра запуши ушите си.
— Знаех, че трябва да го довърша. Да му спестя мъките. Но се страхувах. Затова просто го пуснах в кладенеца и го оставих да се удави. Обрекох го на бавна, ужасяваща смърт.
— Ти не си наред! — заяви Юджини.
— Братовчед ми узна и ми каза, че ще ме сполетят големи злини, задето съм оставила беззащитната твар да страда и умре в мъки. През нощта се изви снежна виелица — продължи шепнешком Паскал. — Като се събудихме сутринта, цялата земя беше покрита с дебело снежно одеяло. Красива и чиста, ослепително бяла покривка. Едно-единствено нещо нарушаваше целостта на девствения сняг. Тънка пътечка от стъпки, която започваше от нищото и свършваше също толкова неочаквано, сякаш виновникът беше кацнал от небето и излетял. Като казвам стъпки, разбирайте… — Опита се да намери подходящата дума. — Следи от подкови. Само дето личаха два пръста отпред. Животно ли ги беше оставило, птица ли? Човек ли? — Паскал погледна захласнатите лица на момичетата в очакване на отговор. Те мълчаха слисани. — И кое ни се стори странно? Пътечката не беше двойна, ами представляваше единична права линия, сякаш направена от еднокрако същество… И знаете ли кое беше още по-странно? Следите не бяха само по земята. Продължаваха по стената на къщата, покрива и слизаха от другата страна в посока към реката. Минаваха по лехите в градината, катереха се по кората на едно дърво, шареха по клоните му… Бяха навсякъде. До ден-днешен вярвам, че онази нощ Дяволът беше дошъл да ме търси. Но за мой късмет не беше успял да ме намери. И до ден-днешен се чудя дали няма да го срещна.
Момичета мълчаха и не помръдваха.
— Това истина ли е? — промълви Фран Харингтън.
Паскал прихна.
— Ти как мислиш?
— Тия ги разправяй на баба ми! — заяви Юджини.
Госпожа Дърдън се върна и момичетата изядоха пихтиестия десерт. След това си легнаха някак умислени и смълчани.
Като влязоха в палатката, Паскал съблече туристическите дрехи. Аврора не за пръв път виждаше французойката гола. Винаги когато се къпеха или разменяха дрехите си, приятелката й се разсъбличаше без всякакво стеснение. Всичките й другарки от Ел Ей ревностно криеха телата си, макар да се съревноваваха коя има най-стегнат задник и най-щръкнали цици. На Паскал не й пукаше. Тя облече фланелка вместо пижама и се пъхна в спалния чувал. Аврора я последва и попита:
— Тази история истина ли е?
Паскал се обърна към нея в тъмнината.
— Има ли значение?
— Май не.
— Разкажи ми за детството си — обади се Паскал, повдигайки се на лакът. — Някоя интересна история…
Аврора се замисли. Том и Шерилин никъде не я бяха водили. Тримата не се бяха откъсвали от стреса на всекидневието, за да прекарат няколко дни заедно като семейство.
— Нямам нищо интересно за разказване — призна накрая тя. Думите й прозвучаха доста тъжно, но не знаеше какво повече да каже.