Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
След непохватната си изява на първото прослушване с Биби, Стиви се впусна в играта с изненадваща охота. Първото й изпълнение на снимачната площадка беше съпроводено с вълни на страх и усещане за непростим фалш, но преди да се вцепени от паника, режисьорът извика „Стоп!“ и сцената беше готова. Цял живот се беше справяла задоволително с доста неща, но никога не беше блестяла. Ала потопеше ли се в ролята си, заживяваше живота на героинята и се чувстваше в свои води. Само така успяваше да прокуди от съзнанието си мислите за миналото. Гледаше се на екрана и изпитваше удивление от собствените си превъплъщения, а и научаваше нови неща за себе си.
Беше слънчева сряда, съвършена холивудска утрин, и Стиви се намираше в кабинета на агента си. Марти Кинг управляваше цял отбор суперзвезди. Не можеше да повярва, че точно той беше проявил интерес към нея, а когато каза на Биби по телефона, приятелката й ахна: „Направо ме шашна!“ Марти Кинг беше прочут с дарбата си да открива изгряващи звезди по пътя им към върха. Беше агент на най-големите холивудски знаменитости — включително и на Коул Стийл. В детството на Стиви филмите на Коул бяха сред най-ценните попълнения в домашната колекция на семейство Спелър. И ето че имаха общ агент!
— Имаш ли си приятел? — заинтересува се Марти. В първия момент Стиви си помисли, че въпросът е целенасочен, но агентът я гледаше напълно сериозно от другата страна на бюрото. Той беше червендалест и с гъста рижава коса. Личеше си, че на младини е бил красавец, а сърдечната му усмивка беше рядко явление в този град.
Сети се за Уил, който не остана доволен от новината, че се преселва в Ел Ей.
— Не съм много сигурна…
— Значи нямаш.
Той извади с нокът нещо измежду зъбите си и го проучи внимателно, преди да го лапне. Явно нехаеше за впечатлението, което би й направил.
— От тук нататък е важно с кого те свързват — продължи той. — Стиви Спелър е еталон за класа. Някакъв си пикльо, за когото не ти пука, не ни изнася.
— Кой е казал, че не ми пука?
— Аз. Познавам ли го?
— Не.
— Хубаво. Точно тези, дето ги познавам, ми причиняват най-големи главоболия. Послушай ме и не се обвързвай. Безкрайно ще ми улесниш живота, пък и за теб ще бъде по-добре.
— Добре.
— С твоя външен вид и талант тепърва ще се издигаш. А сладкият ти акцент ще ти докара куп въшливи от пари продуценти.
Стиви се засмя. Той дори не се усмихна.
— Да си чувала за Зандър Джейкъбсън?
— Да. — Той беше доста привлекателен актьор и режисьор към трийсетте. Миналата пролет го бяха номинирали за „Оскар“.
— Мисля да те пратя при него. — Марти нави ръкавите на ризата си. — Новият му проект е само като за теб. — На вратата се почука.
В офиса надникна симпатична блондинка.
— Рита Клей ви търси. Казах й, че сте ангажиран, но тя ме накара да обещая, че лично ще ви предам.
— Благодаря, Дженифър.
Когато секретарката затвори вратата, Стиви попита:
— Та, какво за Зандър Джейкъбсън?
— Хвърли око на сценария, мисля, че ще ти допадне. Аз ще се свържа с него. Сигурен съм, че ще одобри предложението ми.
— Какво знаеш за Линъс Позън? — изведнъж попита Стиви.
Марти се облегна и присви очи. Едната стена на офиса му беше стъклена и разкриваше зелените върхове на палмите, които се олюляваха от топлия бриз.
— Защо питаш?
Стиви вдигна рамене.
— Ако те интересува, не се очаква скоро да работиш с него — заяви Марти. — Срещала ли си го лично?
— Миналата година в Ню Йорк. Предложи ми работа. Реших, че трябва да ти го кажа.
— Каква работа?