Границата

съдържаше дебел, подвързан в червено и златно алманах „Планинар“ от миналата

година, няколко стари мобилни телефона, които сигурно са били конфискувани н

Деня, и...

...почти скрито под алманаха стърчеше ъгълчето на още една книга. Оливия

вдигна „Планинар“ и видя на корицата магистрала, виеща се през борова гора. Беше

„Пътният атлас на Ранд Макнади за САЩ“ отпреди три години. Между „Планинар“ и

„Макнали“ имаше сплескана мъртва хлебарка.

- Виж! - каза Оливия и извади пътния атлас. На корицата с червен маркер беше

изписано строгото нареждане на библиотекарката: „Да не напуска помещението“.

- Намерихме каквото ти трябва - с немалка доза триумф сподели Оливия с Дейв.

Той дойде да види книгата отблизо.

- Да! - Не се беше хващал да говори с възбуда от много време насам и се изненада

сам от себе си. - Добре, чудесно. Прекрасно! Поне е някакво начало... - Той нави

атласа и го пъхна в колана на джинсите си. - Не знам какво ще търсим, но...

Подът изпука. Звукът беше тихичък, но заплашителен.

- Мисля, че трябва да... - „се махаме оттук“, канеше се да продължи Оливия, но не

й дадоха възможност.

Странна твар изпълзяваше от дупката в пода на библиотеката.

Надигна се, люлеейки се като кобра.

Беше слаба и със сива плът, явно едно време е била жена, защото имаше

провиснали голи гърди и тук-там по някой кичур дълга бяла коса. Хлътналите в

черепоподобното лице очи се стрелкаха насам-натам в търсене или на източниците

на човешките гласове, или на мястото, откъдето се носи ароматът на прясно месо.

Подобните на куки нокти драскаха да освободят напълно тялото, но нещо сякаш

пречеше и устата на тварта се изкриви от разочарование, а от сухото й гърло се

разнесе тихо цъкане. Оливия понечи да писне, но се спря. Нямаше време за това.

Стиснала устни, се приготви да стреля с карабината.

Подът на библиотеката се нагъна и надигна като мръсна океанска вълна.

Мокрите плочки зяпнаха като усти, а между тях път навън си проправяха дращещи

ръце. Дейв първоначално си помисли, че двамата с Оливия са се натъкнали на гнездо

на спящи сиваци, и това отчасти беше вярно... но в следващите няколко секунди,

докато подът продължаваше да се цепи и лъскавата сива плът се измъкваше изпод

него, той осъзна с нов, стряскащ ужас, че в мазето на гимназия „Итън Гейнс“ се е

измътило нещо много по-различно.

Като тийнейджър беше работил в бригада за разрушаване на стари къщи и

извлачване на гредите и тухлите от тях. „Хей, хей -викна един горещ августовски

следобед бригадирът, - я глейте тука!“

И така благодарение на него Дейв беше видял, заклещени в стената, която току-

що бяха съборили, над дузина плъхове, които пищяха и дращеха в опита си да

избягат, само че бяха съединени и на практика вързани опашка за опашка в кръг и не

можеха да тръгнат в нито една посока, имаше и няколко умрели и започнали да се