Границата

Оливия са ходили и училищната библиотека да търсят карти, за да се опитат да

отгатнат къде може да се намира твоето Бяло имение. Дейв смята, че може да се

окаже град. Все някъде... - Джей Ди подсили последните си думи с доза сарказъм. -

Намерили са пътен атлас. Не искат да споменават какво се е случило там, но Оливия

си е ударила крака. Докато беше тук, цялата се разтрепери и се разплака, и беше

готова да се пречупи. Дадох й успокоително - най-доброто, което мога да сторя. Дейв

също не иска да говори за случката. Така че искам да знаеш, Итън... че там ги е

сполетяло нещо ужасно... И са отишли... да речем... в опит да ти помогнат.

Несъмнено е било много зле... понеже видях изписано на лицето на Дейв колко зле

точно. А когато можеш да прочетеш такова нещо на лицето му... братко, значи е било

наистина гадно.

Итън кимна. Не знаеше какво да каже. Съумя да измисли единствено:

- Не съм ги молил за нещо подобно.

- Не, не си. Но... разбираш ли... това е то проблемът с Бялото имение. И със

земетресението, което твърдиш, че си предизвикал. И освен това Дейв вярва, че

някак си знаел за извора под плувния басейн. Такива ми ти работи. Трудничко е да ги

преглътне здравомислещ човек, нали?

- Предполагам.

- Но - продължи Джей Ди със смръщени вежди - Дейв е прав. Какво е логичното

днес? Какво има смисъл? Виждал съм твар, която досущ прилича на човек, да се

обръща взривно в същество, покрито с черни шипове - тъкмо в онази обезопасена

стая, където беше заключен, когато първоначално те доведохме тук. Виждал съм

лицето на тийнейджърка да изчезва, внезапно заменено от уста, пълна с малки алчни

зъби, която се опита да ми отхапе главата, преди Дейв да разстреля тварта на парчета.

Това дали е логично? Е... може би за горгоните или мъглявите не е учудващо. Виж

сега, смятам, че те превръщат в оръжия онези, които навремето са били човешки

същества. Експериментират с тях. С нас. Оръжейната им програма е невероятно

мащабна, могат да си позволят да проверяват какво ще им върши работа и какво - не.

Може би го правят просто защото могат, защото така се държат по принцип. Как

смяташ, Итън? Точно ти спомена, че горгоните и мъглявите се сражавали на граница.

Нали така каза?

- Да - отвърна Итън тихо.

- Откъде знаеш? Каква е тази информация, с която разполагаш, а всички

останали тук заедно с мен, Дейв и Оливия нямат?

Итън се позабави с отговора. След това също толкова тихо промълви:

- Знам, че е истина. Това е причината за сраженията им. Границата между

техните...

- Какво си ти? - внезапно попита Джей Ди и дръпна крака назад, сякаш го

заплашваха черни шипове или уста, пълна с малки кинжали. - И двамата с теб

знаем... че тези контузии... би трябвало да са те убили. И синините се влошават,

нали? Но кръвното ти налягане е наред, дробовете ти са в добро състояние и сърцето