Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Най-учудващо от всичко обаче бе колко неотвратигелен й се бе сторил денят. Би трябвало да ненавижда работата в кънтри клуб, но й беше приятно да е навън, дори и да не можеше да кара където си поиска из игрището, а вместо това бе принудена да паркира или на петия, или на четиринайсетия тий. Това, че не я уволниха, беше бонус.
Спенс се опита да надникне в блузата, която тя си беше направила от копринения шал, който бе носила на вечерята преди сватбата, и която сега бе съчетала с чифт дънки. През цялата вечер я докосваше - проследяваше очертанията на костите в китката й, галеше я по рамото и по кръста, преструваше се, че се интересува от обиците й, за да потърка долната част на ухото й. Тед не беше пропуснал нито едно докосване и за първи път, откакто се бяха запознали, изглеждаше доволен, че тя е тук. Спенс се наведе прекадено близо към нея.
- Ето пред каква дилема съм изправен, госпожице Мег.
Мег се премести малко по-близо до Кени, нещо, което правеше през цялата вечер, докато почти се беше озовала в скута му. Той като че ли не забелязваше, сякаш толкова бе свикнал да го свалят, че дори не го усещаше. Тед обаче забелязваше и искаше тя да си стои на мястото, там, където Спенс можеше да продължи да я опипва. Тъй като усмивката му не се променяше нито за миг, тя сама не беше сигурна откъде го знае, ала го знаеше и следващия път, когато го хванеше насаме, възнамеряваше да му каже да добави „сводник" към дългото си впечатляващо CV.
Спенс започна да си играе с пръстите й.
- Трябва да избирам между два хубави парцела. Единият - в предградията на Сан Антонио, град, в който кипи оживена търговска дейност. Другият е насред нищото.
Тед мразеше подобни игрички. Мег го разбра, когато го видя да се обляга още по-назад в стола толкова невъзмутим, колкото изобщо би могъл да бъде човек.
- Най-красивата част от нищото, която можеш да си представиш. И те искат да я съсипят с хотелски комплекс и грижливо поддържани игрища за голф.
- Не забравяй, че едва на трийсетина километра от града има самолетна писта. - Кени си играеше с телефона си.
- И почти нищо друго - продължи Спенс. - Никакви луксозни бутици за дамите. Никакви нощни клубове и изискани ресторанти.
Скийт се почеса по челюстта и ноктите му простъргаха по наболата посивяваща брада.
- На мен не ми се струва, че е кой знае какъв недостатък. Означава просто, че хората ще харчат повече пари в твоя комплекс.
- Когато не идват в Уайнет, за да се порадват на живота в малкия американски градец - добави Тед. - Като „Роустабаут” например. Какво по-автентично от това място - не е някаква фалшива национална верига с изкуствени рога по стените. А всички знаем колко много богаташите ценят автентичността.
Интересна забележка от устата на един мултимилионер. На Мег изведнъж й хрумна, че всички на масата, освен нея, са адски богати. Дори Скийт Купър трябва да беше скътал няколко милиона от наградните фондове, спечелени като кади надали.
Спенс обви пръсти около китката й.
- Да потанцуваме, госпожице Мег. Трябва да изгоря калориите от вечерята.
Не искаше да танцува с него, затова освободи ръката си, уж за да си вземе салфетка.
- Не разбирам съвсем защо толкова искаш да построиш курортен комплекс. Вече оглавяваш голяма компания. Защо ти е да си усложняваш живота допълнително?
- Има неща, които един мъж е предопределен да направи. - Прозвуча като реплика от някой от най-ужасните филми на баща й. - Чувала ли си за човек, на име Хърб Колер?
- Не мисля.
- „Колер Кампъни". Най-големият ми съперник.
Мег не се интересуваше особено от обзавеждане за бани, но дори тя беше чувала за „Колер Кампъни", така че кимна.
- Хърб притежава „Америкън Клъб" в Колер, Уисконсин, както и четири от най-добрите игрища за голф в Средния запад. Всяка стая в „Америкън Клъб” е обзаведена с най-съвременните аксесоари за баня. Има дори музей. Всяка година мястото е начело в ранглистата.
- Хърб Колер е важен човек - заяви Тед толкова непресторено, че Мег почти извъртя очи. Наистина ли тя бе единствената, която виждаше истинското лице под маската му? - Определено е легенда в света на голфа.