Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Кени обаче се облегна в стола си и заяви, по-скоро развеселено, отколкото обвинително:
- На Тед непрекъснато му се случват такива неща с жените. Никой от нас не може да проумее защо.
Без да сваля непринудената усмивка от лицето си, Тед процеди:
- Няма да го бъде, Мег.
- Единствено времето ще покаже. - Видяла веднъж колко много го беше ядосала, Мег моментално се въодушеви от темата, въпреки последиците, които думите й можеха да имат. - Имам лошия навик да се увличам по най-лошите мъже. - Остави им един миг, за да го преглътнат, и продължи: - Не че Тед не е съвършен. Дори прекадено съвършен, очевидно, но... в привличането невинаги има логика.
Рунтавите тъмни вежди на Спенс се сключиха.
- Не трябваше ли да се ожени за дъщерята на президента едва миналия месец?
- Края на май - отвърна Мег. - Луси е най-добрата ми приятелка. Беше същинска катастрофа, както несъмнено си научил от пресата. - Тед я наблюдаваше, лепнал дежурната непринудена усмивка на лицето си, ала един микроскопичен нерв в крайчеца на окото му подскачаше. Мег вече истински се забавляваше. - Само че Луси не беше подходящата жена за него. Благодарение на мен той вече го знае и откровено казано, благодарността му щеше да е смущаваща, ако не бях толкова хлътнала.
- Благодарност? - Гласът на Тед приличаше на закалена стомана.
По дяволите всичко. Мег махна с ръка и започна да си измисля като истинска дъщеря на актьора и сценарист Джейк Коранда.
- Бих могла да се престоря на срамежлива и да си дам вид, че не съм безпаметно (и наистина имам предвид безпаметно) влюбена в него, но никога не съм била от жените, които играят игрички. Винаги слагам картите си на масата. Така е по-добре в дългосрочен план.
- Откровеността е похвално качество - подхвърли Кени, без да крие, че се забавлява.
- Знам какво си мислите. Че е невъзможно да съм се влюбила толкова бързо, защото, независимо какво казват всички, аз не развалих сватбата. Само че... - Тя отправи пълен с обожание поглед на Тед. - За мен този път е различно. Толкова различно. - Не можа да се сдържи да не раздуха пламъците. - Пък и... ако се съди по посещението му късно снощи...
- Двамата сте се видели късно снощи? - попита баща му.
- Страшно романтично, нали? - Мег си измайстори замечтана усмивка. - В полунощ. В галерията...
Тед скочи на крака.
- Да танцуваме.
С едно движение на главата Мег се превърна в най-печалното създание на света.
- Мехур на стъпалото.
- Танцът е бавен - отвърна той с копринено мек глас. - Можеш да стъпиш на краката ми.
И преди да е успяла да се измъкне, той вече я дърпаше към претъпкания дансинг. Притисна я до себе си с желязна хватка. Поне не носеше колан, така че не трябваше да търпи токата му... нито разни други неща, докосващи се до тялото й. Единственото кораво нещо в Тед Бодин бяха очите му.
- Всеки път когато реша, че не е възможно да ми създадеш още неприятности, ти успяваш да ме изненадаш.
- Какво очакваше да направя? - не му остана длъжна тя. - Да отида във Вегас с него? Откога в длъжностната ти характеристика влиза и „сводник"?
- Нямаше да се стигне чак дотам. Всичко, което трябваше да сториш, е да бъдеш мила.
- И защо да го правя? Ненавиждам този град, забрави ли? И изобщо не ме е грижа дали ще построят тъпия ви голф комплекс. Аз не искам да го построят.
- Тогава защо ни помагаше досега?
- Защото се продадох. За да се храня.
- Това ли е единствената причина?
- Не знам... Стори ми се, че така е правилно. Господ знае защо. Противно на всеобщото мнение, аз не съм злата кучка, за която всички ме смятат. Но това не означава, че съм готова да стана проститутка за доброто на всички вас.
- Никога не съм твърдял, че си зла.
Прояви безочието да се направи на засегнат.
- Знаеш, че се интересува от мен единствено заради баща ми - изсъска тя. - Той е малък човечец с голямо его. Чувства се важен, когато се върти около известни хора, дори и такива като мен, чиято слава всъщност е взета назаем. Ако не бяха родителите ми, не би ме погледнал втори път.
- Не бих бил толкова сигурен.
- О, я стига, Тед. Да ти приличам на онези куклички, които богаташите обикновено си хващат?
- Не, не приличаш. - Гласът му омекна от огромно съчувствие. - Онези куклички обикновено са добросърдечни жени, чиято компания е много приятна.
- Не се и съмнявам, че говориш от личен опит. Между другото, на игрището за голф може и да си бог, но в танците никакъв те няма. Нека аз да водя.
Той пропусна една стъпка и я погледна странно, сякаш най-сетне го беше хванала неподготвен, макар Мег да не разбираше защо. Тя поднови атаката си: