Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
А Спенсър Скипджак искаше да надмине съперника си. Ето защо толкова държеше да построи този комплекс.
- Жалко обаче, че Хърб не построи комплекса си някъде, където хората могат да играят целогодишно - подхвърли Дали. - Уисконсин е страшно студен щат.
- Поради което аз бях достатъчно умен да избера Тексас - каза Скипджак. - Като малък често идвах тук от Индиана, на гости на семейството на майка ми. Винаги съм се чувствал като у дома си в Щата на самотната звезда32. Повече тексасец, отколкото хужър33. - Той отново насочи вниманието си към Мег. - Където и да го построя, непременно кажи на баща си, че е поканен да дойде и да играе като мой гост.
- Обещавам. - Атлетичният й баща все още обичаше баскетбола, а благодарение на майка й сега яздеше за удоволствие, ала Мег изобщо не си го представяше как размахва стик за голф.
Днес беше говорила поотделно и с баща си, и с майка си, но вместо да ги помоли за пари, им бе съобщила, че си е намерила страхотна работа във важен кънтри клуб в Тексас. Макар и да не каза, че е координатор по забавленията, не си направи и труда да поправи майка си, когато тя стигна до подобно заключение и заяви колко прекрасно било, че Мег най-сетне била намерила полезен отдушник на вродените си творчески наклонности. Баща й просто се радваше, че има работа.
Мег повече не можеше да мълчи.
- На някого от вас хрумвало ли му е да оставите тази земя на мира? Искам да кажа, светът наистина ли се нуждае от още едно игрище за голф, гълтащо още и още природни ресурси?
Тед се намръщи почти незабележимо.
- Зелените площи за отдих са полезни за здравето на хората.
- И още как - отсече Спенс, преди Мег да успее да каже нещо за голфърите и техните „Бъдвайзер Лайт". - Двамата с Тед много сме говорили за това. - Той дръпна стола си назад. - Хайде, госпожице Мег. Много харесвам, тази песен.
Макар Спенс да беше този, който я дърпаше, Мег би могла да се закълне, че почувства как невидимата ръка на Тед я побутва към дансинга.
Спенс се оказа приличен танцьор, песента беше бърза, така че нещата започнаха добре. Ала когато пуснаха балада, той я притегли толкова близо до себе си, че токата на колана му се притисна в нея, да не говорим и за нещо доста по-неприятно.
- Не знам какво се е случило, за да се озовеш в това положение. - Лицето му докосваше ухото й. - Но изглежда, имаш нужда от някого, който да се погрижи за теб, докато си стъпиш на краката.
Мег се надяваше, че няма предвид онова, което й се струваше, че има предвид, ала доказателството под колана му потвърждаваше подозренията й.
- Не става дума за нищо, от което да се почувстваш неудобно - продължи той. - Просто да прекараме малко време заедно.
Мег нарочно се спъна в крака му.
- Ох. Май трябва да седна. Днес ми излязоха един-два мехура.
Спенс нямаше друг избор, освен да я последва обратно до масата.
- Не можа да ми издържи, на темпото.
- Обзалагам се, че са малко онези, които могат - каза господин Слагач.
Спенс придърпа стола си по-наблизо и преметна ръка през раменете й.
- Хрумна ми страхотна идея, госпожице Мег. Да отидем във Вегас тази вечер. Ти също, Тед. Позвъни на някое гадже и ела с нас. Ще се обадя на пилота си.
Толкова бе сигурен, че ще се съгласят, че веднага посегна към телефона си, и тъй като никой от мъжете на масата не се опита да го разубеди, Мег разбра, че трябва да се оправя сама.
- Извинявай, Спенс, но утре съм на работа.
Той смигна на Тед.
- Кънтри клубът, в който работиш, не е кой знае какво и съм сигурен, че Тед без проблем ще убеди шефа ти да ти даде ден-два почивка. Какво ще кажеш, Тед?
- Ако той не може да го направи, аз мога - заяви Дали, хвърляйки я на вълците.
Кени също се включи:
- Нека аз. На драго сърце ще се обадя в клуба.
Тед я наблюдаваше над бирената си бутилка, без да казва нищо. Мег отвърна на погледа му, толкова бясна, че кожата й гореше. Напоследък беше изтърпяла много, но това нямаше да понесе.
- Работата е там... - започна, процеждайки сричките с усилие. - Не съм точно свободна. Емоционално.
- В смисъл? - попита Спенс.
- Ами... сложно е. - Започваше дай се повдига. Защо животът нямаше бутон за пауза? В този момент се нуждаеше точно от това, защото без възможност да помисли на спокойствие, щеше да каже първото, което й дойде на ума, възможно най-глупавото, което можеше да измисли, но така беше, като нямаше бутон за пауза. - Тед и аз.
Бирената бутилка на Тед изтрака в зъбите му. Кени наостри уши, а Спенс придоби учуден вид.
- Тази сутрин казахте, че не сте двойка.
Мег си лепна насилена усмивка.
- Не сме. Засега. Но се надявам. - Думата заседна в гърлото й като кост. Току-що беше потвърдила подозренията на целия град за причините, накарали я да развали сватбата.